Някъде живял един търговец. Бил богат и властен. Думата му не подлежала на съмнение, а и той не се вслушвал в съветите на хората.
– Ако бяхте умни и вие щяхте да сте богати. Не ми са нужни вашите съвети, че ще ме докарате до просешк...

Замина си. Обидих те навярно с нещо.
Как бих могъл приятел да обидя!?
Добре е, че си взела всичките си вещи

Решила жабата да пътешества. Свят да види. Излязлала от гьола и не направила и десетина скока изведнъж попаднала в дълбока яма. Толкова дълбока, че колкото и пъти да се опитвала да излезе от нея все завършвало с неуспех.
– Ох, горка...

Че нямала си в любовта успехи
- недей превръщай в мелодрама.
Не си открила рицаря в доспехи,

Човекът светостта не притежава,
дори на наследниците си да бъде съдник и палач.
Нима, жилеща, пчелата осъзнава,

За цивилизовано, може да се нарече само такова общество, в което хората ценят твореца и мъдреца много повече, от който и да е политик или спортист.

Този, който Безвремието не познава,
и се надява, че злото му, забравено остава тук,
напомня на пасящата по къра крава

Горко на онзи народ, чиито правителства са вечно доволни от своето управление.

Като дете мечтаех трапер да съм, маг или пък пират.
За приключения с кораби и нарти съм мечтал.
Знаеш сам, почти не съм излизал от къщата си, брат,

Когато правителството не може да се засрами от управлението си – го прави народа.

Защо наливаш ми приятелю? Защо?
Нима от вино мъката ми ще отмине?
Не може да покълне попарено просо,