…а Времето, като с невидим метроном
отмерва раждането ни, а после края,

Старецът отвори очи. Изскърцването на стъпалото го изкара от дрямката. Често му се случваше да заспи, когато не трябва и не рядко да будува по цели нощи, въпреки всичките му усилия. Понякога изпушването на една цигара или чашка бренди бе...

Ако на най – близките си не желаеш да прощаваш,
как със непознатия ще го направиш!?
Тоз, който благородството и добротата притежава,

 
Открий причината, която води до бедата.
Следствието и да обвиняваш, дали си струва!?

 
Там, където душите отпътуват,
там, ти сам определяш си съдбата.

Бай Андрея, седи на пейката пред пътната врата и си мърмори сам:
– От къде толкова пари, че магазин да строят. То баща му като мен сиромах, майка му – мамуля хваща – работа не хваща, пък и той уж все се оплаква, че ням...

Овчарят гледаше щастливите лица на ловците след успешният им лов.Бяха довлекли елена до пътя. Някой бе отишъл да докара джипа.
– Дядка, остани да хапнеш с нас. Ще отпразнуваме улова.
Овчарят гледаше щастливите лица на ловците и с...

Подплашени от чаткащи копита
и вихъра на страст непреодолима,
там, в простора, гълъби политат,

 
Достойнството да бъда верен аз не притежавам.
Не ме обичай! Не ме допускай в сънищата свои!

-Виждаш ли пеперудата в клоните?
-Да, виждам я.
-Прекрасна е. Крилата й са като пъстроцветна дъга и лека като перце.Защо трябваше да се родим гъсеници, когато можеше да сме такова прекрасно създание като тази пеперуда!?

Тя го обичаше толкова силно, че мислите и сънищата й бяха обсебени единствено от него. Беше убедена, че никой не можеше да се сравнява с неговата красота. Възбуждаше я всеки негов поглед, лекото докосване, дори тембърът на говорът му. Из...

Притесненията му се сбъднаха.  И щеше да го приеме, ако не бяха подигравките на дружинката. Разбира се, че бяха прави, но това дълбоко го засегна. –Хайде, отивай при тях.
Побутваше кучето си, за да последва и останалите в лова, но...