Стар беше ленивецът, за да търпи до безкрайност игрите на малкото маймунче и неспирните му въпроси. Дразнеше се, но въпреки това не можеше да го отблъсне хей така, без да има защо. Младост! А тя винаги иска неща, от които старостта се е наситила. От къде дойде маймунчето, ленивецът можеше само да се досеща. Предполагаше, че или майка му е загинала, или че се е изгубило, та поради тази причина не му даваше сърце да го отблъсне. Дори с времето свикна с него така, че ако изчезнеше ог погледа му , той ставаше неспокоен и се озърташе с надеждата, че е наблизо. Маймунчето като всяко младо същество изгаряше от любопитство да научи колкото се може повече неща. Това дразнеше ленивеца, който по всякакъв начин се стараеше да го научи на най-важното, да оживява.
-Всяка маймунка, обича да яде от сочните листа на дърветата. А както знаеш те са там, по върхарите. За да стигнеш до тях обаче, трябва да преодолееш места, които са много опасни за нас. В храстите или гъстите треви се е скрил и дебне ягуарът. Златистите му очи наблюдават всяко наше движение и при най-малко невнимание, ще станем негова плячка. Затова преди да скочиш от дървото на земята, дълго се оглеждай! Всяко помръдване, всяко трепване на тревата, за теб трябва да означава, че е опасно да слезеш на земята. Нима мислиш, че и на мен не ми се иска да похапна свежи листа? Иска ми се, разбира се! Но е имало дни, когато с дни не съм ги опитвал, само защото виждам скритото тяло в тревата, а с времето даже го усещах, че е там без очите ми да го съзрат. По-добре гладен, но жив, отколкото да нахраниш ягуара. Дори да си надхитрил този враг, не забравяй, че ни дебне и друг още по-бърз и опасен, харпията№! Този орел винаги стои някъде далече, толкова далече, че нашите очи не могат да достигнат до него. Но той ни наблюдава. Щом види, че сме незащитени от клоните на дървото, се спуска и ни сграбчва. През живота си съм видял десетки животни, попаднали в острите нокти на тези убийци. Затова трябва да преценяваш, кога можеш да преминаваш от едно дърво на друго. Когато слънцето прибира и последните си лъчи, харпията е почти сляпа, а и ягуарът още не е излязал от своето леговище. Тогава трябва да се действа! Но дори и тогава основно трябва дълго да се наблюдава, защото хищникът е коварен и винаги може да те изненада. Но ти не внимаваш в това, което ти говоря, и ако продължаваш да си толкова небрежна, ще има много да страдаш.
Маймунката почти не се вслушваше в думите на ленивеца. Играта я вълнуваше много повече, отколкото каквито и да било думи.
Една ранна утрин ленивецът се беше събудил още с проблясването на светлината и по навик, изграден с годините, наблюдаваше дали ягуарът не дебне в тревите. Забеляза го. Въпреки че с годините зрението все повече му изневеряваше, сякаш нещо му подсказваше, къде може да е скрит неговият враг и винаги успяваше да улови окраската му. Знаеше, че най-много след час умората щеше да си каже думата и ягуарът щеше да поеме към бърлогата си. И точно в този момент съзря маймунката да рови в пръстта за корените на Каму КамуІ. С един скок ягуарът щеше да разкъса малкото телце. Ленивецът стоеше между ловеца и плячката. Не можеше нищо да направи, освен да отпусне захвата на своите нокти и да полети към Смъртта. Тялото му тупна в меката и влажна покривка от листа. Маймунката чу шума и светкавично се покатери на дървото. Когато погледна надолу, видя ягуарът да се отдалечава с тялото на ленивеца. Едва сега разбра колко непредпазливо е постъпила и само саможертвата на ленивеца бе спасила живота му. Вече съжаляваше, но не можеше да поправи стореното. Сега дълбоко страдаше, че с лека ръка подминаваше съветите на ленивеца, но беше късно. Вече го нямаше този, от когото можеше да научи още много.

Защо приятелите си изпитваш,

без да имаш нужда от това!?

Ако шарата всеки ден опитваш,

без вино ще останеш за беда.

1.Харпията е месоядна птица. Основната ѝ плячка са средните по-размер дървесни бозайници, като маймуни, ленивци и различни видове птици. Дължината на тялото – около 1 м.Размаха на крилете е около 2 м. и тегло – около 8-10 кг, като женските са по-едри.

2.Каму-каму – дърво растящо в дъждовните гори на Амазония, Плодовете му са малки и червеникави, но хранителните вещества всъщност се намират в корените.

і.Шарб – все още сладко, некипнало вино