Ако всички похождения на мъжете бяха истина, жените никога нямаше да се оплакват от тях.

Вървя си миналия ден към къщи, потънал в размисли и пот. Слънцето напича като парно в Москвич по средата на лятото. Горещо не се трае, а и спиране няма. Изведнъж пред мен изникна един приятел, с когото не се бяхме виждали от половин година.
-Прибираме се, а?
-Ъхъ! -смутолевих аз и продължих. Не ми се спираше, защото после измъкване няма. Като кърлеж се впива в някой и не пуска, каквото и да му намекваш или казваш.
-Чакай де, чакай! За къде си се разбързал? Нито жена те чака, нито деца. Да седнем в кафенето отсреща и да пием по едно кафе.
-Ники, не ми е до кафета. Страшно съм уморен. Искам да хапна и да се изкъпя, че съм се вдъхнал като каца с кисело зеле.
-И аз съм така бе, човек. Голяма работа! От работа идваме. Горещина е. Ако бяхме счетоводители, щяхме да миришем на дърти гювендии. Имам толкова да ти разправям.
Започна се. Сега с подробности ще ми разказва любовните си похождения, които нямат нищо общо с действителността. Всички те са творчество на болното му съзнание. С всяко ново разказване историите стават все по-завършени, увеличават се дребните подробности, забравени думи, възклицания и прочее. Гледах лицето му. Гладко избръснато със съвсем невзрачен вид, на който малко жени биха обърнали внимание. Липсваха му няколко зъба, вероятно от пародонтоза. Не знаех да е пияч, но това не пречеше да изтъква и това си качество. Първи във всичко.
-….и онази като я награбих ….а циците й като харманлийски карпузи…
Мисля си, че с тази изронена зъбчатка надали някоя ще се впусне в авантюра с него, но като познавам извратеното съзнание на жените и това е възможно. Беше поостарял и той като мене. Косите му бяха почти бели, а и от носа му се подаваха вече няколко бели косъмчета.
-…другата пък завидя ли, заревнува ли, не знам, ама като отивах към тоалетната и тя стана. Като влязохме вътре…
Това вече съм го чувал. Устата ми пресъхна да го слушам. Тези истории са ми толкова познати, че ако не бяха допълненията от предния път, навярно щях да му кажа, че ги знам. Но мен ми бяха интересни допълненията. Цветни и тънки, донасяха нов отенък в любовните похождения на моя приятел.
Поръчах си минерална вода. Цената й за половин литър бе два пъти по-висока от тази на литър овче мляко. Явно бе изкарана с много труд. Пробивали са навярно дълбоки сонди, та да стигнат ядрото на планетата Земя, че от там да изкарат най-чистия продукт и да зарадват човечеството с качествена питейна вода.
-…..а една друга, като ме видя и пусна крака си под масата към мен. Дълъг крак, ти казвам, като го вдигна и токчето й се закачи на полюлея….
- И тази история я знам! Васко, Васко, любовчия си и ти като мен, ама като си ми приятел, как да те нараня.

Не е лошо момче, ама поне малко да се съобразяваше или като лъже да лъже така, че да не се разбира. Как от всичките му любовници една не познавам и как не ме покани веднъж на купон, та да ги видя аз тези гърди, които така са луднали по него, че жените се бият помежду си и си вадят очите една на друга.
-Ама, ти нищо не казваш за себе си. Нали щеше да издаваш книга? Какво стана с нея?
-Нещастие! Огромно нещастие!
- Не можа да я издадеш ли?
-Напротив, издадох я. Тираж от петстотин броя и дори след два дни ми е презентацията.
-Браво и какъв е проблемът тогава?
-Проблемът ми е от глупавата ми глава. Нали знаеш, че все не можех да я издам, къде, защото нямах достатъчно разкази, къде от липса на самочувствие, къде от безпаричие. Така година след година.
-И?
-И като не върви, дадох клетва, че ако стане така да издам книгата, ще подаря на всичките си любовници по една.
-Това е добре! Уважение някакво.
-Уважение…Направо си е нещастие. Ама като давам глупави клетви, така е.
-Ама, чакай , нищо не разбирам! Какво лошо е станало?
-Нали ти казах, че след два дни имам презентация.
-Е?
-С десет книги каква презентация да направя? Само ще се излагам. А там знаеш, фенки, почитателки, бивши и бъдеши любовници, абе лудница! И аз с десет книги!?
-Че толкова ли много ти бяха любовниците?
-Много повече, Васко, много повече. Знаеш ли на колко още не съм дал. Голям грях си турих на главата. Нещастие, ти казвам, голямо. Ама и за следващия път дори не знам какво да правя. Ако издам тираж хиляда броя, дали ще ми останат стотина за презентацията, не знам. Че те любовниците се увеличават, знаеш, като станеш известен. Ами ако се наложи да издавам с тираж две хиляди броя. Знаеш ли колко пари са това и какви данъци!? Нещастие, Васко, нещастие…
От тогава моят приятел никога не ме спираше да ми разказва неговите си истории. И на мен ми олекна, че ми бе омръзнало да слушам тъпите му истории. А и по-голям любовник от мен ще се пише! Виж го ти, нещастника!