Всяко унижаване на личността, е едно тихо убийство.

Циганката метеше листата със завидно усърдие, независимо че те се сипеха от дърветата като златен дъжд и почти обезмисляха нейният труд. Събираше ги на купчинки от двете страни на улицата и докато ги прибере в найлоновата торба, вятърът почти ги
разпиляваше. Ако зависише от когото и да е, тази работа трябваше да се свърши, едва когато вятърът утихне, но вероятно над нея имаше началници, които мислеха съвсем различно от нормалното. Вероятно тя бе доволна от това, защото надника й
вървеше, а в къщи я чакаха гладни деца. Труда на нсеки човек, независимо от раса или вяра, трябва да се уважава. Особено чуствителни сме към оценката на собственият труд. Искаме признание и винаги по-добро заплащане, отколкото ни оценяват. Гледах я седнал на пейката пред входа и очите ми се радваха. Ах, колко обичаме да гледаме как някой се труди. Винаги ни става хубаво и приятно, даваме от време на време идеи, но веднага се сещаме, че си имаме свои си задачи, ако ни накарат да помогнем. Гледах циганката и й се възхищавах на упоритостта. А може би я наблюдават зад ъгъла!? Започна да събира листата. От купчинка на купчинка тя местеше чувала и когато се напълни го оставяше настрани, за да го вземат със специална кола за това. Тъкмо когато тръгна да събира купчинките от другата страна на улицата, една кола внезапно заби спирачки и паркира върху тях, разпилявайки листата във всички страни. Циганката погледна слязлата жена, посочи купчинките и спокойно й каза:
-Како, що спря тука!? Как да събера листата!?
-Според теб къде да спра!? Като се махна ще ги прибереш!
-Ето, там е празно! Премести колата, ма како! Ще дойде началничката и ще ми се кара!
-Като дойде, а прати при мен! Вашите заплати идват от моя джоб, така че мълчи да не останете без работа и двете!
Циганката не каза нищо и продължи усърдно да си върши работата, а жената изчезна във съседния вход.
Стана ми тъжно за метачката. Винаги съм уважавал работещите хора. Понякога труда на метачката е много по-ценен за света, отколкото на който и да е бюрократ.
В този миг от същият вход, в който влезе жената, излезе един мой приятел. Попитах го за тази жена, без да го осведомявам за случилото се.
-Преди година, със съпруга си купиха апартамента над нас. И аз нямаше да я познавам, ако не ходихме и двамата до Бюрото по труда, за да си търсим работа. Защо питаш?