- Влез, Еразистрате, влез! – Селевк№ отметна пурпурната си мантия и го повика с ръка. – Надявам се да носиш добри новини.
Лекарят направи нисък поклон и пристъпи напред към събралите се войни.
- Не бих искал да прекъсвам военния ви съвет. Ще намина по-късно.
- Не, не, ще останеш тук, защото сега ще имаме нужда и от твоите напътствия. Ако познаваш слабото място на противника, ще знаеш и как да го победиш. А ти ще следиш за душата на врага, за който ще говорим.
Генералите му се разсмяха, а Селевк продължи: Но преди това ми кажи – добра ли вест ми носиш или не?
- За радост на всички новините, които нося, са добри, макар че радостта за едни понякога е мъка за други.
- Така е и по време на война. Аз съм воин и съм свикнал и на победи, и на загуби. Щом има лек за душата на моя син, то аз ще направя всичко, което е нужно, за да бъде излекуван. Сега може да продължим с проучването на врага, а това са галатите, Еразистрате. Има един скитІ, начетен търговец от Согдианаі, който дълги години е живял сред тях – отначало като пленник, после като преводач и търговски посредник. Опознал, както казва, отвътре душевността и живота на галатите и ето какви невероятни неща ми разказа. Дълго размишлявах върху разказа му, но искам и генералите ми да бъдат запознати с него. Всяка дума бе записана от писарите и сега ще бъдат прочетени тук. Генерали, разположете се удобно и, ако имате въпроси, питайте. Еразистрате, ти седни до мен. Днес ми носиш радостна вест и съм ти много благодарен.
И като се обърна към писаря заповяда:
– Започвай!
Писарят седна на писалището и с ясен и силен глас, така че да бъде чут от всички, без да напрягат слуха си, зачете:
„Велики царю, искам първо да подчертая, че самото наименование „галати”, ако мога така да се изразя, е погрешно. Само елините наричат по този начин тези племена. Вероятно си спомняте, че още Омир⁴, а по-късно и Херодот⁵, споменават за тях, като ги наричат „кимери”. Някои народи ги назовават кимбри, други келти. Но това са племена от древен народ, който много преди Омир е бил един. Та именно днешните кимери са съхранили легендите за първата си родина. Друидите⁶ им разказват за някаква легендарна страна, която се е казвала Ариана Вайджо. Тя била някъде на север в центъра на земята сред живописните поли на непрестъпната планина Меру. Над върховете й се намирал Рая с първите богове и душите на мъртвите. За такава страна споменават елини, индийци, египтяни и много други народи.
Ако се доверим на Омир, то тази страна се намира отвъд “река Океанус”⁷.
“Царят каза:“ – писарят стана, поклони се доземи на Селевк и продължи:
”Скитянино, цитираш „Одисея”, но там се споменава за страна на мъртвите души: “обхваната от мъгла и студ, там Слънце не грее и не ги докосва със своите лъчи, то нито се издига на звездното небе, нито се връща обратно от небето до земята, а само печална нощ се простира над нещастния народ.” Скитянино, аз искам да опозная галатите или кимерите, както казваш ти. Затова, не ми разказвай легенди, а се придържай към действителността! Информацията ми е нужна не за да си приказвам, а за да знам как да воювам с тях!
Скитът каза: ”Разбирам ви, Велики царю. Със сигурност щях да не ви обременявам с легенди и приказки, ако вашият приятел и цар Александър⁸ не бе унищожил наските⁹ на кимерите.”
“Царят каза:“ – писарят отново стана, поклони се на Селевк ниско и продължи да чете:
“Не си позволявай волности, скитянино! Нима не знаеш, че през всичките тези години Александър водеше кореспонденция с неговия учител и всичките знания на Изтока се донасяха своевременно. Ако Александър е притежавал тези наски, то със сигурност не би ги унищожил, а изпратил до Аристотел№⁰.”
Скитът каза: ”Ще се радвам, ако е така, както казвате, велики царю, защото, макар и “роби по природа”№№, ние почитаме историята си.”
“Царят каза:“ – и като отново се поклони, четецът зачете:
“Разбирам намека ти. Може би учителят е имал друго предвид. Продължавай, скитянино, и запомни, че ние не сме варвари, а и не ви считаме за роби!”
Скитът каза: ”Простете ми, царю! Продължавам разказа си с Ваше позволение.
От този древен народ отначало са се отцепили и тръгнали по собствен път микенци, траки, етруски, пеласги, финикийци, египтяни и хети. Две хиляди години след тях по същия път поели ахейците, дарданите, масагетите, саките№І, болгите, армените, и други народи№і. Всички те имали една азбука, вярвали в един бог. Този бог се наричал Тангра№⁴ или Небесния. Именно той подарил на кимерийците азбуката, математиката, дал им познания за размерите на Света№⁵ и Земята. Научил ги да познават звездите и тяхното движение, ”да предсказват събития чрез Питагоровите№⁶ сметки и изчисления”№⁷ и най-вече да уважават природата.
Благодарение на този изначален народ, се е разпространила цивилизацията по света и именно поради тази причина тези цивилизации не могат да достигнат до истината коя е първата, кой от кого взаимствува азбуката и прочее.
Но дошли лоши времена и кимерите тръгнали да завладяват нови, по-спокойни земи. Едните тръгнали на изток, тези, които тръгнали на запад и започнали да ги наричат скити, а тези, които потеглили на юг – кимври. Дори днешните кимери разказват, че дедите им просто са следвали пътя на своите деди като разпознавали могилите, алеите с подредени камъни и тези с побитите, служещи като светилища. Та тези кимери разказват, че когато тръгнали на поход, заобиколили китайските земи и се спуснали почти до изворите на Цангпо№⁸, свили на запад, за да преминат през някакъв проход и покрай Химават№⁹ достигнали до долината КулутаІ⁰. Научили, че тази земя се казва Аряварта І№, защото предците им я кръстили на своята родина. Дори по пътя си срещнали племена, които говорили техния език и вярвали в техния богІІ. Познали ги по островърхите черни шапкиІі.
При първите кимери живял и ЗаратустраІ⁴ или Зороастър, както го наричате вие, елините. Легендите разказват, че бил взел знанията си от Тангра и затова вече започнал да го нарича Ахура Мазда или Мъдрия Бог. Учението му било плод най-вече на вярванията на този изначален народ, но подредено и осмислено. Кимерите вярвали, че светът представлява страшен хаос, появил се от ужасяваща бездна. По тази причина и хората, които се зараждат в този хаос, са по природа зли, егоистични и порочни, и затова те трябва да се очистят от своята вродена грешност с помощта на праведен добродетелен животІ⁵. Той учил народа, че Бог е само един, независимо как ще бъде наричан от различните хора. Този Бог няма лице или плът и се намира навсякъде около нас, но най-силно се чувства сред природатаІ⁶, защото силите там са най-силни и чисти. Твърдял, че душата е безсмъртна и не може да бъде унищожена подобно на Вселената. След смъртта тя живее в друг задгробен свят, невидим за нашите възприятия, неразбираем за нашите виждания.Там душата странства и преодолява всевъзможни изпитания, за да получи необходимото успокоение и възраждане.
Друидите разказват, че когато душата премине в отвъдното, бива посрещана от духовете на близките си и приятели, починали по-рано.Те я отвеждат на место ,в което присъстват и други души на едно и също духовно развитие. Всяка душа има възможността да посещава и другите места на по-ниско и по-високо развитие, но за кратко, с цел опознаване на следващите или предишни душевни развития. След известен период на адаптация душата бива отвеждана при Тангра, който преценя на какво ниво на развитие е тя. И ако тази душа желае да бъде усъвършенствана,а тя винаги се старае да се доразвива,идва момента на изпитанията. Изпитанията се извършват като душата се прероди, но преди това Тангра и душата избират какви трудности да бъдат преодолени. Преценя се какви трудности може да понесе самата душа, какви родители и деца ще има, какви болести и недъзи да тежат на плътта, и още много други мъки и радости, които да съпътстват живота на грешната душа. Казват също, че на низшите мъжки души и тези на жените не им се дават големи изпитания, защото не биха могли да ги преодолеят. А ако им се дадат, те се съюзяват със Злото или прекъсват жизнения си път. Казват също, че ако някоя женска душа е показала мъжки достойнства, а те са благородство и милосърдие, липса на злоба, жестокост и завист, то тя ще стане мъжка душа и обратното. Още се казва, че е безсмислено човек да се самоубива, защото душата отново ще се върне, за да преодолее същите препятствия.
В зависимост от злините , които е направила душата в земния си път, тя може да бъде превърната в обредно животно, беден или болен човек, или дърво, което да бъде отсечено или изгореноІ⁷. Затова казват, че Смъртта е част от Живота и една смърт на човека може да е само една много малка част от самия ЖивотІ⁸. Ако пък душата е била свята и добра, то духовете с разрешението на Тангра я пренасят на Островите на Блаженството, където тя да се наслаждава на блажен покой, вечно зелени градини,разговори между мъдреци сред омайващата песен на птиците.
Цялата философия на живота, според Заратустра, е в борбата между Доброто и Злото. Тези противоположности съществуват от сътворението на света и постоянно се борят помежду си. Тази борба е както в небитието, така и в земния живот.
Съдбата на човешката душа зависи от това, коя от силите самата тя ще предпочете. Ето защо човек трябва да се бори със Злото, преди всичко със самия себе си като се старае словата, мислите и делата му да са добри, да се “предпазва от всякакви злини и да има мъжко държание”І⁹ .Злото се страхува, когато човешките помисли са на страната на Доброто и се стреми по всякакъв начин да го приобщи на своя страна като го изкушава по всевъзможни начини.
Ето защо човек трябва през своя живот да се бори не само за практическите и природни познания, а и за своята морална философия. Във философията на Заратустра се казва, че когато Слънцето остане на небето тридесет дни, без да залезе, тогава ще дойде Спасителяі⁰ на Човечеството с името Сосиші№. Роден от непорочна девица, ще поеме грехът на хората и Злото ще изчезне. Хората ще опознаят себе си и ще разграничат добро от зло, но тогава ще бъде късно, защото добрите ще бъдат отделени от злите. Злите ще бъдат удавени и изгорени в езеро от разтопен метал, а добрите ще бъдат възкресени и пренесени на Островите на Блаженството.
Заратустра казва, че Бог не иска да живееш в страх от него, защото дете, което се страхува от родителите си, е болно дете и трябва да разделяш човек от човека по цвят, вяра или сан и да го смяташ за по-низш от тебе. Казва още, че това, че изпълняваш някакви ритуали, жертвоприношения и дарения, не те прави по-свят, отколкото си бил преди това, защото тези действия са плод на страх, лицемерие и собствено успокоение, че на душата ти ще бъдат опростени греховете.Бог няма нужда от дарения в какъвто и да е вид.Достатъчно е той да е в мислите ти и да изпълняваш неговите желания. Казва още, че религията е крачка към вярата и не трябва да се спира човек да бъде религиозен, ако не е опознал Бог. Но и не трябва да се принуждава човек да бъде религиозен, защото той вече може да познава Бог и без да спазва определени ритуали. Душата на всеки човек знае от какво има нужда и не трябва да се насилва, защото както Бог не е насилник, така и ние не трябва да сме.
Ето тази вяра в безсмъртието на душата и презрението към Смъртта дава криле на кимерите в битките. Те не се страхуват от Смъртта и войните. Напротив. Те я търсят като нещо живототворящо. Защото животът, който живеят, е изпълнен с мъки, а е само частица от пътя на душата. Една героична смърт, ако ще тя да е насилствена, е за предпочитане, отколкото естествената, защото смятат, че човек се мъчи докато живее, а това не си заслужава при положение, че има и друга алтернатива. Достигналите преклонна възраст рядко умират от естествена смърт и понякога животът им се отнема по тяхно собствено желание, за да не пречат на предвижването и походите на кимерите. Кимерите по своя характер не са зли и лицемерни, не са хитри и дипломати. Тяхната гордост и избухлив характер често води до битки между отделните племена като похищават жените, добитъка и стоки от първа необходимост. Враждуващите племена застават в две дълги, успоредни една на друга редици с пълно бойно снаряжение. В зависимост от това на какво ниво е враждата пред войската излиза вождът или един от най-добрите войни. Започват словесни нападки, обиди, изтъкване на бойни подвизи, заплахи , за да се повдигне бойният дух на воюващите. Надуват бойните си тръби, наречени карникс, удрят мечовете в щитовете сиіІ и привикват името на Тангра и духовете на великите си войни. След което се стига до битка на двамата избрани, в която единият побеждава и съответно племето на победителяіі. Понякога цялото това представление става пред погледа на двете враждуващи племена в едно с жените ,децата и старците, като понякога заемат зрителска позиция. Често с едно такова единоборство се решават проблемите на двете племена, но друг път се налагат нови битки до окончателното решаване. Случва се обидите да бъдат толкова силни, че двете племена да влязат в истинска война, при което загива почти цялото племе. За разлика от другите народи философията на кимерите е такава, че индивидуалното извисяване и развитие е над това на семейството, племето и държаватаі⁴. Именно тази философия не позволява на повечето кимери да съградят своя държава, защото това за тях изобщо не влиза в плановете им. Индивидуализмът на кимерите и техният свободолюбив, и понякога анархистичен характер често носят масово унищожение на племена и огромни загуби в битки. Кимерите не понасят ръководството на когото и да било, особено със заповеди. Тази липса на организация и вродената им доверчивост често помага на враговете им чрез хитрости и измама да ги побеждават.
Преди битки войните взимат хаомаі⁵, която претъпява чувството за умора, страх и болка. Тази хаома е позната на всички кимери и някои племена се занимават изключително с нейното отглеждане като това на едно от племената на саките, което се нарича “хаомаварка„ или отглеждащи хаома .
Тъй както вие ходите на лов, така и кимерите чувстват войната. За кимера не представлява никаква разлика дали пред него стои животно, или човек. Дали ще бъде преследвач, или преследвания, за него е все едно. Самата “игра“ на ловец и дивеч за кимера е едно прекрасно изживяване, независимо кой ще бъде жертвата. Тъй както вие се радвате на главата на глиган или елен, така и те се радват на отрязаната вражеска глава. Невероятно зрелище е да видиш как втинът размахва отрязаната глава, как пръска навсякъде кръв и как крещи от радост, че е победил. И всичко това е, защото кимерите вярват, че силата на победения воин ще се влее в тялото на втина и така ще бъде още по-силен и могъщ. След миговете на радост оставят главата на съхранение в ръцете на помощника си и отново се впускат в битката, за да придобият нови и нови сили. Помощниците са главно юноши, които не са в такава възраст, за да бъдат воини, но се закаляват в битките като оръжиеносци на старите ветерани. Тъй като всяко племе има своя тотем, то в мирно време юношите са един вид в школа, в която изучават бойнито изкуство и понякога сами или групово ходят на лов за животни. Колкото по-силно животно победи, толкова и се увеличава силата на младия воин. Месото на убитото животно се изяжда, като по този начин вярват, че силата на животното се прехвърля в тялото на юношата. Обличат се в кожата на убитото животно, а от костите и зъбите си правят амулети или оръжия.
Втйните от някои племена след победа над врага ритуално изяждат плътта на най-великите си врагове като вярват, че силата им ще се пренесе в техните телаі⁶.
Те вярват в силата на човешката глава дори след смъртта на човека, затова я отсичат и поставят на видно място. Ако мъртвият е бил велик воин или вожд, я балсамират с кедрово масло и я съхраняват в дървен сандък. Ако пък е бил на воин, който е допринесъл много за победите на племето, но е загинал в битка, главата му я набиват на кол и я поставят пред домовете си, за да ги пази. Понякога, ако загине воин от семейството, главата му се изчиства от месото и се изсушава, след което се поставя на видно място в къщата – едновременно като украшение и като пазител на домаі⁷. Понякога след битка между племена семейството на загиналия воин може да откупи от победителя съхранената глава, като цената в злато се случва да надвишава многократно теглото на самата глава. Ако пък в битката загине случайно велик друид (казвам случайно, защото кимерите дълбоко уважават друидите и никога не биха посегнали на такъв), то главата му се почиства от месото и от нея се прави позлатен съд, който служи за свещени ритуалиі⁸. Главите на обикновените друиди просто се поставят в светилището, за да може духът им да дава мъдрост на племето и да ги пази от болести и беди.
Кимерските воини изпитват чувството на срам, ако бъдат защитени с щитове и брони. Предпочитат да се бият полуголи, като преди битка татуираті⁹ телата си или боядисват със сърпица в синьо и се накичват с пера, гривни пръстени и торкви⁴⁰. Вярват, че дори и да загинат, по този начин са готови за отвъдното. Само младите войни, царе и военоначалници се бият задължително с брони и не излагат пряко тялото си на вражески удари. Нека да си припомним ,че от кимерите познаваме сгъваемия лък, който има точна стрелба от хиляда крачки, панталоните, сабята, повода за коня, самара, юртата, свистящата стрела, която всява ужас в противника, и куп други неща.
В битките вземат участие не само коне и хора, а често и специално обучени кучета. Хранени от малки с кръв и сурово месо,отглеждани в продължение на месеци в тъмни клетки без пряка слънчева светлина, те стават толкова свирепи, че при най-малкия повод се хвърлят срещу непознатия. А за да бъдат предпазени и за следващите битки, кимерите ги обковават с нашийници с остри шипове.Подчиняват се само с едно подсвирване на господаря си и извършват обходи, като нападат враговете откъм гърба и всяват паника сред противника.
Ако след войната има пленени войни, то те се оплитат с пръчки така, че да приемат формата на воина, хранят се и се поят дотогава, докато дойде денят на жертвоприношението, след което биват изгаряни и пренасяни в жертва⁴№.
Понякога в мирно време сред племето настъпват болести и глад поради суша или вражески набези. Друг път се случва земетресение или наводнения. Тогава поради липса на пленници се избира най-често вождът, а понякога синът му, или братът, който в продължение на година има правото да се храни от най-отбраната храна, да притежава, която си жена пожелае, да води охолен живот за сметка на племето. За всеки тази саможертва е огромна чест, защото след смъртта ще отнесе злините на племето и ще се срещне, и изкаже молбите на племето лично на Великия Бог. Но тази чест е мираж за обикновените хора. След като измине годината благородникът се пренася в жертва – учук. Тъй като кръвта на вождовете и техните семейства е свещена, тя не бива да се пролива безразборно на земята. Самият акт на удушването се извършва с тънко конопено въженце, което се омотава около врата и започва да се притяга. Жертвата, разбира се, започва да търси спасение, като дава възможност на въженцето да се впие и проникне дълбоко, което е придружено с протичане на кръв от ушите и носа. Понякога жертвата толкова много се съпротивлява, че въженцето стига до костите и сякаш главата се отделя от тялото. Понякога това заблуждава, че главата е прерязана с нож. В момента на проникване на въженцето в костите, се пречупва врата на жертвата, след което се промушва сърцето откъм гърлото и от там бликва фонтан от кръв. Когато фонтанът намалее, черепът на жертвата се пробива с ритуална брадва. С това актът на преселение на душата към света на мъртвите е завършен. Трупът на жертвата се изгаря на специална клада, приготвена много преди жертвоприношението. Изгарянето невинаги се практикува от кимерите. За тях това също е чест. По тази причина престъпници и врагове се оставят за храна на дивите зверове, ако са мъртви, или биват удавяни, ако се хванат живи.
Ако пък племето е застрашено от друго и войната е назряла чрез турнир се избира най-силният воин, който е пренасян в жертва, като го хвърлят върху три набити в земята копия. Ако воинът умре -това е добра поличба, а ако остане жив, се провежда нов турнир⁴І.
Понякога за жертва се избират обикновени хора, за да може друг висшестоящ да бъде излекуван. Кимерите вярват, че в природата съществува баланс между силите и, ако се принесе в жертва силна личност, добрите сили ще надделеят над злите. Огънят, земята и небето са свещени за кимерите. Те никога не хвърлят боклуци в огън и не плюят по земята, която ги храни. В това виждат лоши поличби. Тъй като домашното огнище е и домашният олтар, то достъп до него имат само живеещите край него или хора от самото племе. Опасенията са, че лош човек може да направи заклинания пред него и да донесе беди на семейството. Всичко около огнището е подредено и украсено с тотеми на племето⁴і и най-вече със съдове на домакинството. Вярването е, че тотемите, а те са главно от животински произход, пазят семейството от глад, болести, лоши хора и прочее. Затова и имената на кимерите са на животни. Лоша поличба също е и да убиеш врана. Кимерите вярват, че тя знае всички лоши помисли на хората и ако бъде убита, душата й ще отиде при Небесния отец и ще му разкаже всичко, което знае. А когато прелита и грачи над теб, предсказва твоето бъдеще, но само друидите разбират какво казва враната.
Когато животът върви мирно и здравето съпътствува племето, то жертвоприношенията са предимно на възрастни и болни животни, които обаче не се ядат, а се погребват.
Гробищата на кимерите са винаги покрай реки, езера и други водни площи. Винаги трябва да се премине по мост водното препятствие, тъй както душата преминава от единия свят в другия. Там се погребва и праха на мъртъвците от висок ранг в едно с бойната колесница и конете, които биват убити с топор, като главите им се слагат настрани и в една посока, както се полага за такъв верен приятел на човека и от уважение към предаността му. На гроба не се поставят никакви надписи, въпреки че кимерите имат писменост, но не виждат смисъл от това – да се описва историята, защото, въпреки че се променя, хората остават същите. Забравили предишните си грехове през новия си живот, продължават да правят същите грешки. Само друидите в своите наски записват историята на народите си, като по празници и събирания четат от тях. Слушал съм тези легенди, но най-силно впечатление ми е правило винаги следното: друидите твърдят, че земята е кръгла. Ако тръгнеш на Запад, след много години ще се върнеш на същото място. Поради тази причина някои племена, които са тръгнали на Изток от Айриана Ваджо, както направило племето тиай-тара-дарайя или в превод – презморско племе, след дълги скитания се върнали по родните земи⁴⁴.
Най-голям грях сред кимерите е отлъчване от племето. Това може да бъде воин, укрил част от плячката, член на племето, укрил храна по време на глад, мъж изнасилил девойка от племето и пр. Това се приема от отлъчения по-страшно от самата смърт, защото няма да бъде нито изгорен, нито погребан, а подобно на враговете си ще бъде изяден от дивите животни. Често сред войните се сражават и жени, които по сила може да отстъпват на мъжете, но по жестокост – никога. Повечето от тези жени са загубили брат, мъж или дете. Останали сами, предпочитат да загинат като войни, отколкото да създават нови семейства. Често се явяват и като учители на юношите, а понякога създават племена от жени, които се наричат амазонки. От достоверни източници се знае, че амазонките се събират с мъже единствено, за да заченат и понякога това го правят насилствено. След това скопяват мъжете и ги принуждават да им работят. След като амазонката роди, убиват родените момчета, а оставят момичетата, като им изрязват дясната гърда, за да не им пречи при опъването на лъка.
Царю, навярно си спомняте делегацията на амазонките при Александър. Бяха дошли от бреговете на Меотийски⁴⁵ море с предупреждение, че ще бъдат безмилостни към войските му , ако бъдат нападнати. Спомняте си как Александър великодушно им обеща и дори ги покани да му гостуват, и те приеха поканата.“
Царят повдигна ръка и писарят спря да чете. След това стана от стола си и, като обикаляше сред генералите, заговори:
”Спомням си първата си среща с кимерите. Тогава бях още много млад и копнеех като всеки младеж за авантюри и срещи с непознатото. В първата година на похода⁴⁶ по тракийските земи водихме битки с гети и трибалди⁴⁷. Нашите войски бяха много по-добре подготвени тактически и с въоражаване, но племената много добре разбираха това и не ни позволяваха да влезем в открит бой. Използваха планински проходи, за да ни причакват, отстъпваха там, където можехме да удържим победа и по всякакъв начин не влизаха в пряк двубой. Александър осъзнаваше, че само си губи времето с такива войни и сключи съюз за ненападение с тях при условие, че ще пазят границите на новата македонска държава от север. Ако започнеше такава война, каквато искат местните племена, нищо добро не го очакваше, независимо от по-добрата организация на нашите войски. Александър знаеше много добре как Дарий⁴⁸ оживя по една щастливата случайност. Гетите издърпваха войските му навътре в гъстите гори и мочурища с надеждата, че ще разрушат моста на Истър и ще прекъснат връзката му за спасение. През това време повикаха подкрепления от скитски и кимерийски племена. Да се изправиш срещу огромната армия на Дараваевуш би било не просто неразумно, а направо безумство. Неговата армия по численост надвишаваше многократно скитските племена. Затова те използваха тактиката на „огнената земя”. Отстъпвайки към вътрешността на страната, те взимаха всичко, което ни е нужно: храна, дрехи, животни и оставяха само къщите. Засипваха изворите и кладенците с пръст и подпалваха земята след себе си. Останали без храна за конете, слоновете и камилите, без вода за животните и войската, за персите бе трудно да продължават похода си. Разпръснати в групи да търсят вода, съюзнте племена ги нападаха и избиваха като почти не даваха жертви. Честите им нападения по обоза намаляваха все повече припасите на персийската войска с храна. Армията започна да гладува, липсата на вода, горещото слънце и вечният черен облак от пепел, който пълнеше дробовете им, ги съсипваше. Малобройни скитски отряди ги подлъгваха да навлизат все по-дълбоко в техни земи, откъдето излизане нямаше. Може би Дараваевуш е очаквал все пак да излязат в открит бой с войските им и да ги разгроми, но със скитската тактика не силният побеждава, а умният.
Това продължи близо половин година. Скитите бяха подготвени за тази война, но въпреки това се наложи да избият почти всичките си животни. Войните осоляваха месото, увиваха го в памучен плат и слагаха под седлото, като по този начин се изхвърля течността от него. Така месото става годно за ядене, а и тежи малко. Жените, старците и децата живееха повече от кобилешко и козе мляко. Гладът бе толкова непоносим, че понякога се налагаше да пробиват с птича кост вените по краката на товарните коне, като източваха част от кръвта им, сваряваха я и я пиеха. Бойните коне не закачаха, а ако някой от тях биваше убит и имали възможност да го вземат, го пренасяха на части до гладуващите. Беше им много трудно, но успяха да избият десетки хиляди от враговете си и принудиха Дарий да изтегли войските си от земите им, с огромни загуби и то само ден преди да бъде разрушен моста.
Александър предложи мир не само на гети и трибалди, а и на скитските и кимерийски племена, които ги заобикаляха. Именно тогава за първи път срещнах кимерите, които живееха на север от Истър.Това бяха племената на трокхми, толистоболгии, тектосаки, етосаки, айгосаки, бастарни и други. Техният цар или риг⁴⁹, както го наричат кимерите, се казваше Айсимаха. Какво ми направи впечатление тогава? Да си призная честно, очаквах едни наперени, мръсни и тъпи селяндури, които ще вмиришат не само нас, но и околността. Но какво бе учудването ми, когато от конете, защото те дойдоха именно на коне, слезнаха едни прекрасно облечени хора с накити по ръцете и гърдите си. Златни токи и колани украсяваха дрехите им. Бяха определено много високи хора. Лично аз се почувствах респектиран и не се приближавах много до тях, защото бяха с глава по-високи и от най-високия ни воин. За мое учудване, сред тях имаше само един-двама с тъмни очи. Всички останали, около двадесетина пратеници, бяха със сиви, сини или зелени очи. Носеха различни прически. Едни бяха с дълги и прави коси, други с чумбас⁵⁰, трети избръснати. Някои с бради – едни късо поддържани, други разделении на две като при персийците.
Александър ги покани на обяд, но те изразиха желание първо да се изкъпят, ако има възможност, а след това да обядват. Какво бе учудването ми, когато на масата усещах аромат не само на сапун, но и на извлек от билки, които мислех, че само елините знаят.
По време на обяда успях да ги разгледам по-обстойно. Направи ми още силно впечатление изрядно поддържаните им нокти. Запитах ги дали келтските жени се правят по-красиви, а те ми отговориха, че при първа възможност си лакират ноктите в тъмночервено, оставят си маникюри, гримират се със сурма ⁵№, слагат си тана⁵І и си правят устните червени със соковете на диви ягоди. Правели си най-различни прически, като си придържали косите с фиби и фибули от злато, сребро или в най-лошия случай от кост на елен. Посмяхме се, защото стигнахме до извода, че всички жени по света си приличат.
Тогава научих, че по време на пиршество, каквото им направихме, обещанията задължително се спазват, защото ако това не стане, Земята под краката им ще пропадне или Небето ще се стовари върху тях. Кимерите ни казаха за едно тахно поверие, в което се отъждствява всеки пир на земята с този, който ни предстои на небето. Там никой никога не остарява и масите са винаги отрупани с всевъзможни храни и вина, които никога не свършват. Стана ми смешно от тези поверия, но ако трябва да бъда откровен, кимерите спазиха обещанията си пред Александър и до неговата смърт не го нарушиха.”
Селевк направи знак на четеца и той продължи:
“Тъй като в повечето случаи начинът на живот на кимерите не позволява да се строят постоянни жилища, те си правят временни такива, като ги обграждат с ровове, набиват колове, насочени навън, като по този начин се предпазват от чужди хора и зверове. Понякога изкопават подземни галерии, които в случай на опасност, ги извеждат на място, което не е в полезрението на врага. В редки случаи, когато земята е плодородна, има в близост река и няма врагове, племето може да построи и каменно светилище. Понякога устройват селището си на високи хълмове със стръмни скали, като използват естествения релеф за защита. Най-рядко използват построяване на селищата си в езерата, като от дървени трупи правят огромни салове, които придвижват през деня до брега, а вечер към средата на езерото – на безопасно място⁵і.“
Селевк отново направи знак на четеца да спре и го отпрати.
- Мисля, че този скит ни разказа достатъчно. Тъй като следват религиозни обичаи и ритуали, смятам,че няма да ни помогнат кой знае колко за бъдещите сражения с тях. Сами знаете колко нагли и опасни стават галатите. Не се съобразяват нито с граници, нито със собственост. Предстоят ни дълги и мъчителни войни. Надявам се сериозно да преосмислите прочетеното и в никакъв случай да не подценявате врага. Ще се срещнем утре по същото време, но преди да се приберете по домовете си, нека моят доверен лекар и както се оказа отличен познавач на душата, ни каже радостната вест.
- Не знам дали ще е разумно от моя страна да го кажа на всеослушание, царю.
- Приятелю мой, с тези войни аз живея по-дълго от всекиго друг. Това са моите другари и в радости, и в беди.Заедно проливаме кръвта си, браним не само своя живот, но и този на другаря до себе си. Нямам никакви тайни от тях. Тепърва ли да създавам такива? Кажи каква е болестта на Антиох⁵⁴ и как намери лечение?
- Ще ви кажа, царю. Антиох е влюбен.
- Да живее любовта! Ако не беше тя, със сигурност още при Гавгамела⁵⁵ нямаше да сме измежду живите! – генералите му се разсмяха, но Еразистрат запази сериозното си изражение.
Селевкт го прегърна през рамо и го попита:
- И в коя е влюбен?
- За съжаление в моята жена.
- Господи, моят син е луд! Какво хареса пък на твоята жена? И сега какво ще правим? Ако това е единственото решение, нима няма да отстъпиш жена си, за да оздравее моят син? Нали сте приятели?
- Така е царю, но нима вие бихте постъпили по същият начин, ако синът ви бе влюбен в Стратоника⁵⁶?
- Нима един баща не би дал всичко за спасението на своето дете? Нима има смисъл това царство, ако го няма него? Ако Антиох е влюбен в царицата, аз ще направя всичко, за да я убедя в смисъла на нашата раздяла и новия й брак.
- Царю, вие сте не само цар, но и лекар. Вашият син е влюбен в Стратоника. Помогнете му, за да не загине от любов.
- Разбира се, Езаристрате! – Селевкт извърна тялото си сякаш искаше да прикрие мъката си. Обърна се към евнуха, който стоеше до вратата и нареди:
-Повикайте Стратоника! – после с бързи крачки напусна залата, за да се прибере в покоите си.

Индекси
1. Селевкт I Никатор, роден в Пела/Македония/ в 358 г.пр.н.е. – един от Генералите на Александър Македонски. Цар на Сирия, Месопотамия и Иран. Създава империя на Селевкидите. Убит е в 281 г. пр.н.е. от Птоломей Керавн. Година по-късно келтите навлизат в ТРакия преднождани от двама братя. Единият-Брен стига до Пеания, а другия Болг, убива Керавн и завладява Балканите. 2. Скит – под скити гърците са разбирали всички племена северно от р.Дунав, Каспийско море и р.Сърдаря.
3. Согдиана – област Мала Азия, граничеща със северните племена.
4. Омир (на гръцки: Όμηρος) е древногръцки епически поет и аед, на когото се приписва авторството на Илиада и Одисея. Херодот твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (471–395 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.
5. Херодот (на гръцки: Ηρόδοτος) е старогръцки историк, роден около 484 г. пр. н. е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Починал приблизително в 425 г. пр. н. е. в град Турии.
6. Друиди — жреци и поети при келтските народи, организирани като каста.
7. река Океанус – така елините са наричали Атлантически океан, който им е бил единствено познат.
8. Александър III Македонски или Александър Велики е роден през 356 г. пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Той е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 г. пр.н.е. до смъртта му през 323 г. пр.н.е. Държавата се е простирала от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия.
9. НАСКА – книга – преданието, „Вендидад” е единствения от двадесет и един наска и то са останали само фрагменти от нея.
10. Аристотел (на гръцки: Αριστοτέλης) е древногръцки философ, един от най-големите гении на Античността. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, роден през 384 г. пр. н.е. Когато Александър Македонски умира (323 г. пр.н.е.), е обвинен в богохулство и бяга от Атина на остров Евбея, където умира на следващата година.
11. ”Източните народи са роби по природа”- мнение на Аристотел.
12. саките, живяли на Изток и Север от Имеон. Според преданията от народа на саките произлиза и самия Буда, известен също с името Шака Муня. Прави впечатление и изобразяването на кимерския бог Кернунос в прочутата поза с кръстосани крака, която се идентифицира от мнозина като “будистка” или “поза-лотос” Индийските източници посочват, че саките по външен вид са приличали на древните българите. В арабските източници българите край Волга са наричани и “българи” и “сакалиби”, а в писмото си до арабския халиф Ал-Муктадир техния цар е нарекъл себе си “Цар на сакалибите”.
13. От раздела “БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА АЗИЯ” от Арменската география “АШХАРАЦУЙЦ”.
14. Тангра – Бог на гръмотевиците и небето при българите. DONNER(герм.) – “гръм”; Бог гръмовержец Tаранис – Бог на гръмотевиците – келти; Тана̒оа -Бог та небето и морето – Маркизките острови; Танара – Бог на небето -Якутия; Тангароа – Изначалния Бог – Полинезия; Тирауа – Бог на небето -Канадски индианци, Монголското име на върховното божество е Тенгри; Т`ян – Бог на небето – Китай.
15. Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar)[1] (12 юли или 13 юли 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. — 15 март 44 пр.н.е.) е римски писател, пълководец и политически лидер,В книгата си „Галските войни” запознава Рим с живота на келтите или галите , както ги наричат те.
16.ПИТАГОР-древногръцки философ и математик Роден: ок. 582 пр.н.е.о-в Самос Починал: ок. 496 пр.н.е.Метапонт, Лукания.
17. израз на Хиполит (428 г. г.пр.Хр.) древногръцки философ, математик и естествоизпитател – относно знанията на келтите.
18. Цангпо-китайското име на р.Брамапутра.
19. Химават-Хималаи /Снежна планина/.
20. Кулута – днес Кулу – долина на границата мужду Лухул и Тибет.
21. Арияварта – земите на западна и централна Индия или земи на ариите /благородните/.
22. И днес в планинската местност Малана живее племето кхампа /вероятно от келтската дума кхампа – каста на друидите/, което говори трудноразбираем език. Живеят уединен живот, без връзка с местното население и се различават от тях по светлата си кожа, високия си ръст и орловият нос. Носят дълги конусовидни черни шапки, обеци и вярват ва бог Тараната, което напомня много на келтския бог Таранис или българския Тангра. След окупацията на Китай над Тибет, кхампа стават бойци за освобождение на Тибет. В Бутан, Непал и Секим и до днес думата кхан се употребява за бог – например Гун кхан – богове на войната.
23. Персийският цар Ксеркс, управлявал около 470 г. Пр. Хр., различава кимери от Амиргия и кимери, носещи островърхи шапки. Същите носят не само келтите, а и племето на саките – тиграхауда, хоногондурите при болгите, показан в персийски изображения и рисунки. Арабският книжовник Казвини нарича този калпак “калансува ва ал-Булгария”, т.е. български калпак.
24. Заратустра – Заратустра – /Заратущра/ – Зороастър – около ХVІ в.пр.н.е., пророк като Буда, Христос и Мохамед. С името Заратустра са познати още много други пророци, живели през различни векове.
25. Думи на Цезар. За първородния грях китайците говорят още от епохага Шан около ХІІ-ХІ в. пр. н. е. Това е залегнало и в християнското учение.
26. Думи на Цезар – “Келтите почитат единствено силите на природата.”
27. Тази теория е залегната в индуизма и сред индианските племена.
28.Из философията на келтите записано от Лукиан (Λουκιανὸς ὁ Σαμοσατεύς), античен гръцки писател и реторик. Роден през 120 г. в град Самосата на Ефрат и починал през 192 г. в Александрия. Роден между 115 и 125 и починал от 180 до 192 г. (за смъртта му).
29. Диоген Лаерций или Диоген Лаертски (на гръцки: Διογένης Λαέρτιος, на латински: Diogenes Laertius) е древногръцки историк на философията, роден през 200 година, вероятно в малоазийския град Лаерта.
30. израз относно келтите на Страбон – древногръцки историк и философ. Роден: 63пр.н.е. в Амазия, дн.Турция. Починал: 24 от н.е.
31. Впечатляващо е приликата на името Сосиш с Исус, както и цялата легенда/б.а./
32. По-късно този ритуал е приет и от римляните.
33. Този ритуал е познат и при полинезийците.
34.Тази философия е заложена в исляма, като малък и голям джихад.
35. Хаома или сома – Асклепиас Ацидас на Роксбърг. Пълзящо растение, почти без листа, с бели цветчета по върховете на клоните си. Белият му бистър сок съдържа наркотични вещества, които се употребявали и от жреците при ритуали и от народа, който правел възбуждащи напитки. Според други изследователи сома е вид отровна гъба, която след изсушаване се хвърля в огъня и по този начин магите изпадат в транс. Същите маги носели шапки, подобни на гъба. В Чукотка и индианците в Северна Америка по този начин използват мухоморката. В комбинация с татул, имел и други отровни растения, се намазват стрелите.
36. Същите ритуали се изпълняват и при ирокезките племена в Северна Америка.
37. Същите ритуали по балсамиране и изсушаване на глави намираме и сред индианците на Централна Америка. Там главата се нарича тсантса. Този ритуал е познат в Южна Америка и Малайзия.
38. Този ритуал изпълнява Крум с главата на Никифор и печенезите с главата на Светослав.
39. Римляните наричали едно от келтските племена “пикти”, което означава “изрисувани хора”.
40. Торкви – метални пръстени или гривни около врата на воина. Често инкрустирани с магически образи, които да ги предпазят.
41. Историята ни дава и други примери за жертвоприношения. Така например при обсадата на Сестос от атиняните в 479 г.пр.н.е., Ойобаз – военоначалника на персите избягал със своите хора от града, но апсинтиите го хванали и принесли в жертва на бог Плейстор – тракийски бог на войната. По сведенията на Олимпиадор Тивански – историк от V в. –Диегилис, царят на кените, собственоръчно е разсякъл на две двама гръцки младежи в чест на боговете.
42. Същият ритуал е познат сред траките, даките и индианците в Централна Америка.
43. Подобни вярвания срещаме и срез римляните с техните богове закрилници lar, penates и genius).
44. В най-старата ирландска история се разказва за народа Фир Болг или хора на Болг, заселил се в Ирландия през III-II пр.Хр. Твърде възможно е да са преминали през Беринговия проток. Може би е случайност, но в Еквадор има едно селище Сарагурос, което много напомня на българските племена сарагури. Ок. 275—194 г. пр. н. е. Ератостен от гр. Кирена, древногръцки философ, географ, математик и астроном; библиотекар на Александрийската библиотека. Той твърди, че ако се плава на запад в Атлантическия океан може да се стигне до Индия (неговите схващания имат определящо значение за бъдещото решение на Колумб да предприеме експедиция на запад).
45. Меотийско море – Каспийско море.
46. 335 г. пр.н.е.
47. Гети и трибалди – тракийски племена, владеещи територията от двете страни на река Дунав.
48. Дарий – Дарий I (на персийски: Dārayawuš, на гръцки: Δαρεῖος ) е шах (цар) на Персия, управлявал Персийската империя от 521 г. пр.н.е. до 486 г. пр.н.е. Син е на Хистасп.
49. Риг или реке – цар. Подобни наименования имат готите с –rich, латинците с rex, санскритската дума раджа, както и окончанието за царственост при българските царе Гелериг и Исперериг.
50. Чумбас или чуб. Мъжка прическа, наподобяваща гривата или опашката на кон. Кимерите са вярвали, че конят е по-верен приятел от човека и са го почитали повече от всеки човек.
51. Сурма – растителен черен прах за гримиране.
52. Тана – персийско украшение, което се окачвало на носа и се пълнело с благоуханни масла.
53. Това укрепление е тъй наречения краног.
54. АнтиохІ Сотер – от 291 г. пр. н.е. съуправител на Изтока, заедно със своя баща Селевк, а от 281-261 г. пр. н.е. – управител
55. Битката при Гавгамела е решителната битка между войските на Александър Македонски и на персийския император Дарий III на равнината край село Гавгамела на 1 октомври 331 г. пр.н.е., ключова роля за което изиграва персийският генерал Мазеас, който изменя на господаря си и се превръща в предател. Това той прави, защото Дарий III му обещава за жена дъщеря си, но след това се отмята от думата си.
56. Стратоника – съпруга на Селевк от 299 г. пр.н.е. От този брак се ражда дъщеря им Фила. През 294 г. пр.н.е. Антиох се жени за Стратоника и от нея има двама сина – Селевк, който умира твърде млад и Теодис или Теос. След смъртта си, заради неземната си красота, е обожествена и чествана като Афродита Стратоника.