Гласът му изпълваше манастирската църквичка. Извисяваше се високо до стенописите на тавана, после се спускаше към олтара и иконите, които сякаш изпълнени с божествената благодат, ставаха все по-смирени и сияйни. Застанали прави с тропар№ в ръка, монасите му пригласяха, а игуменътІ като най-възрастен бе седнал на стол и с наведена глава следеше за правилното изпълнение на утренятаі.
Тежки мисли го тормозиха цялата нощ. Сега бе нервен, но се стараеше да не го показва и от време на време се включваше в хоровите изпълнения. Мислите му бяха мрачни и тъжни. Всичко се промени, когато пристигна Ангелогласният. Божествено творение бе той! Красота, вплетена в изключителна музикална дарба, доброта и ежедневие, свързано с богоугодни дела венчаеха бъдещия му успех. Игуменът се радваше на успехите на момчето, но едновременно с това – страдаше. Повдигна глава и го погледна. Ангелогласният прехвърли машинално страницата на тропара и без дори да погледне в нея, продължаваше да пее. Игуменът не помнеше някой някога да е изпълнявал по този начин изписаните невми⁴. Високите тонове бяха два пъти по-високи от тези, които някога бе слушал. Гласът вибрираше сякаш чуваше пърхане на крила на пеперуда. Дори чирикането на врабците под стрехата дразнеха стария игумен. Сякаш тези малки дяволчета искаха да омаловажат красотата на пеенето. Часове по-късно, когато влизаше в църквата, сякаш все още чуваше прекрасния му глас. Сядаше на стола и стоеше с часове замислен дотогава, докато кречаталото не го изведе от тях. Понякога се замисляше как ли би живял, ако Ангелогласният си отиде!? Друг път се притесняваше да му дава тежка работа да не би пък да му се случи нещо. Имаше нощи, когато мислите за него го обсебваха, така че посрещаше утрото с отворени очи. Защо Господ му го прати!? Или това е дело на Изкусителя, за да го въведе в грях и поквара!? Миловидното, почти детско лице на Ангелогласния наистина изкушаваше мислите на игумена и това го караше да си даде сметка, че човек никога не може да опознае дълбините на собствената си душа, камо ли чуждата. Не помагаха нито молитвите, нито дългите пости. Душата му бе обсебена от този младеж, а не виждаше какво трябва да направи, за да се избави от изкушението.
Зимата дойде и леденият вятър принуждаваше монасите да бързат, когато посещават църквичката за утреня, литургии⁵ или минеи⁶. После се захващаха за работа и вечер рано-рано се прибираха в килиите си.
Вятърът удряше клоните на кипариса по прозореца на игумена и ситният снежец сякаш търсеше пролука, за да влезе в стаята му. Очертаваше се още една безсънна нощ. Беше му студено, но въпреки неприятния студ, заметна одеалото и стана да намери в раклата още едно, за да не студува през цялата нощ. Спомени, разхвърлени през годините, го караха да се връща в младостта и да прави равносметка на изминалия си живот. Прецени, че най-трудно му е било през последните години и причина за това бе присъствието на Ангелогласния. Но същевременно с това тези години бяха и най-радостните в живота му. Самото присъствие на момчето сякаш даваха на житието му нов смисъл и вземаше връх над тъгата.
„Господи, помогни на твоя раб да се избави от изкушението! Нали Ти, Господи, ни съветваш: «Будни бъдете, молете се да не би в изкушение да влезете!»⁷ Нима не следвах достойно твоите стъпки!? Нима не се молих и не постих, за да се избавя от Лукавия!? Какво да направя, за да се избавя от скверните си помисли!? Во истина е казано, че «помишлението на человеческото сърце е зло от младостта му.»⁸ Бих казал, че то и до смъртта е такова. Помогни ми, Господи! Всемилостив и благ си ти! Дай ми мъдрост, за да продължа напред като твой верен служител! Дай ми сила и просветление!“
Когато на сутришната молитва игуменът не дойде, всички монаси разбраха, че нещо се е случило с него. Един от тях отиде и донесе вестта, че игуменът е болен, но иска да се изпълняват дейностите така, както би било, ако не е болен.
Слушаше песнопенията на Ангелогласния и сълзи се стичаха от очите му. Той бе щастлив, независимо че Господ не би му простил помислите. Той бе щастлив, че го има Ангелогласният , че съществува, че е тук.
Късно вечерта състоянието на стария игумен се влоши още повече и въпреки билковите отвари, които му даваха, той отпадаше все повече и повече. Имаше уважението на монасите и те решиха да се редуват тази нощ и да бодърстват край леглото му, така че да дадат първа помощ при нужда.
Същата нощ игуменът сънува сън: Бе в църквата пред олтара⁹. Молеше се на Господа Исуса Христа за своето избавление. И когато реши да целуне божествения образ, изведнъж вместо неговото лице, видя това на Ангелогласния, но същевременно и лицето на Дявола. Отдръпна се уплашен, но Ангелогласният му проговори: „Защо се уплаши? Това съм аз, твоят Господ!“
Игуменът отвори очи. Сънят сякаш още не бе преминал. Толкова жив го чувстваше, макар и буден. „Господи, нима ти си всичко на този свят!? Нима Дяволът не съществува!? Нима ти приемаш неговия образ, за да ни изпиташ!? Кажи ми, Господи, за да знам от какво да се пазя!“
Монахът, който стоеше на един стол до леглото на игумена, се стресна и отвори очи. Погледна към него и видя отворената му уста, която сякаш викаше за помощ. Скочи от стола, за да повика и останалите. Когато всички се качиха вкупом в стаята му, той вече не бе между живите.
- Нека да изпратим нашия игумен с тропар – предложи един от монасите. Всички започнаха да пеят и никой не забеляза, че Ангелогласният го нямаше между тях.
1 тропар-песнопение за някой светец
2 игумен-управител на света обител
3 утреня-утринна молитва
4 невми-музикални знаци предхождащи съвременната нотопис
5 литургия-християнско богослужение за освещаване на светите дарове
6 минеи-/от Мина-месец/-почитане на светец през определен месец
7 Битие 8/21
8 Матей 26/41
9 олтар-подредена с икони част от храма, предназначена за молитви