Спас Черногоров бе най-елегантният престъпник, когото познавах. Маниерите му, както и възпитанието, бяха винаги на необходимото ниво и предизвикваха моето възхищение, когато разговарях с него. Изчел почти цялата световна литература, засягаща неговия професионализъм, той имаше невероятно богат речник, по-богат дори и от практическия му опит. Вероятно, за да затвърди интелектуалността си, бе преминал към по-сложна литература, засягаща състоянието на твърдите метали при натиск, опън, рязане и прочее, което си бе почти инженерно образование. Но главната му сила бе в ирационалното мислене, което се доближаваше почти до трансцедентализма.
Само след няколкоминутен разговор, той можеше да определи дали събеседникът му е финасово обезпечен, дали може, както той се изразяваше, да бъде прослушан, та дори какви авоари би му донесло едно такова прослушване. Не трябва да пропусна, че владееше перфекно няколко езика и тъй като често му се налагаще да контактува чрез тях, промени и името си на Спенсър Блекууд.
В деня, когато го срещнах, бе облечен с копринен костюм, може би на някой световноизвестен дизайнер, с вратовръзка, което ме озадачи и с обувки от крокодилска кожа.
- Ей, старче, защо си променил стайлинга? Не помня да съм те виждал с вратовръзка?
- Така е! Наскоро четох Тадахико Нагао – един японски психолог, който подложил няколко хиляди личности в сферата на търговията на психотест. Той твърди, че търговците имали почти двойно по-голямо доверие на търговски посредници с вратовръзки, отколкото на тези с папионки.
- Това какво те засяга? Ти нали не се занимаваш с търговия?
- Това е най-старата и най-разпространената професия. Търгува се от каменната ера – мед за корени или жена за два заека и една костенурка. Търгува се и днес – кожено палто за жената или почивка на Хаваите за цялото семейство. Последното е мечта от няколко години. Жените все имат нужда от дрехи, независимо какъв сезон идва. Когато я закупят, едва тогава забелязват, че за тази дреха липсват подходящите обувки, чанта и аксесоари. Да ги питаш за какво им са толкова много дрехи! Накрая се обличат само с една – останалите ги раздават на приятелките си. Суета на суетите!
- Ти с какво се занимаваш сега? – попитах го най-неволно, въпрeки че много добре знаех с какво.
- Знаеш, стагнация на световния пазар – отразява се и на нас. Не са онези добри времена, които ми носеха добри дивиденти и можех да живея в разкош. Едва сега осъзнах, че трябва вече да се оттеглям от този бизнес и да се отдам на заслужена почивка.
- И все пак?
- Вложих всичките си спестявания в една банка, която рано или късно ще фалира.
- И коя е тя, ако не е тайна?
- Жена ми.
- Ти луд ли си?
- Не, просто влюбен!
- Влюбен?
- Да, срещнах жената на моя живот и съм решил да се отдам на нея. Проблемът ми е, че тя не желае да продължавам занаята си, защото се страхувала да не ме загуби. А аз се чувствам като спънато магаре. Липсва ми тръпката! Няма адреналин в живота ми!
- И какво ще правиш оттук нататък?
- Аз – шеф на фирма и същевременно мозъка или двигателя, както щеш го приемай. Жена ми – търговски посредник, мениджър, счетоводител и всичко останало.
- Аха! И с каква търговия ще се занимавате?
- Как да ти кажа? Виждаш обединена Европа. Хората се омесват в нея. Едни отиват на запад, други на юг и така нататък.
- Е, и…?
- Абе, ще изкупувам гробни полета, надгробни паметници, ще ги преустройвам и ще реставрирам тези паметници, разбира се, с имената на новите собственици. Знаеш какво е човешката суета! Всеки иска да е оригинален! Ако е българин, иска да бъде погребан в Рим или Париж, а ако е чех – на брега на морето, защото си нямат такова и прочее.
- Интересно, но малко неприятно като бизнес.
- Вярно е! Но замислял ли си се, какво е заровено в земята заедно с покойника? А моята дейност ще бъде напълно законна. Имам и други идеи. Например срещу солидно заплащане телата да бъдат погребани до отдавна починали любими личности. Например бих се радвал да съм в един гроб с Остап Бендер.
- Това не отблъсква ли жена ти?
- Когато става въпрос за пари, жените стават слепи и оглупяват. Нима не виждаш, какви жени се мъдрят до телетата с дебелите вратове? Да не мислиш, че става въпрос за любов? Виж, моята е нещо друго! Ще дойдеш с мен, за да те запозная. След десетина минути си насрочихме среща пред едно кафене. Обикаля магазините, за да ми купи някои дребни неща.
- А защо не си ги избираш сам?
- О, не се притеснявам изобщо за това! Което и да е купила, винаги е по-добро от това, което аз самият бих избрал. Познава ме така, както аз не се познавам. Ето вече три години сме заедно и никога не ми е засегнала гордостта или честта. Никога не ме е излагала пред хората за каквото и да е. Понякога чете мислите ми и изпълнява това, което желая, без да съм й казал. Добродушна и умна. Интелигентна и работлива като пчеличка.
- Стига бе! Такива жени няма! Ей, да не е травестит?
Спас се усмихна и посочи с поглед една жена, която идваше срещу нас. Висока, съразмерна в тялото и стилно облечена, жената му ни поздрави и след това Спас ни запозна. Пред мен стоеше една грозновата жена, на която никога не бих обърнал внимание, с изключение, може би, на изумруденозелените й очи. Минута след нашето запознанство, тя ни се извини и потъна отново в тълпата.
- Е, какво ще кажеш?
- Искаш да бъда искрен ли? Можеше да имаш най-красивата жена в този град, но все пак изборът си е твой.
- Така е, но всичко зависи като какво възприемаш жената. Ако е като материал, съставен от кръв, жили, бедра, гърди, очи и прочее, то тук си напълно прав. Но ако я приемаш като вътрешна енергия, душевност, ерудиция – не си. Жената е като произведение на изкуството. Обикновеният човек възприема картините на Джаксън Полок като нещо, незаслужаващо вниманието, защото ги гледа с очите на човек, на когото всичко в творбата трябва да му е ясно и понятно. Но хората на изкуството виждат в картините му идеи, стил, виртуозна техника, нестандартно мислене и куп други достойнства, непознати за лаика.
- Кой е този Джаксън Полок*?
- Това е. Ти си 99% от всички мъже на планетата. Ама Памелчето я познаваш, нали?
- Коя? Памела Андерсън ли? Разбира се!
- Ето затова мъжете се забиват на най-неподходящото! Защото цялото им внимание е съсредоточено в гърдите на жените, а не там, където трябва!
- А къде трябва?
- На два пръста зад тях!

*Джаксън Полок /Морска треска/ – 1912-1956 американски абстрактен еекспресионист, известен с капковата си техника.