Ако Природата е създала жената да бъде кукувица, не се съмнявайте, че от яйцето й ще излезе отново такава.
-Радвам се, че дойде! От толкова години те каня, а ти си все заета.
-Наистина е красиво тук! Съжалявам, че не дойдох по-рано! Каква тишина!. Никакво движение на автомобили. Само песента на птичките, кукуригане на петел и лай на кучета се чува. Винаги ли е така?
-Винаги! Понякога се чува крякане на жаби, друг път на щурци, а нощем- виене на чакали. Но сега е сезонът на кукувиците. Предполагам, че времето ги предразполага за снасяне на повече яйца и затова кукат вече втори месец. Друг път до края на април и спират, а сега наближава юли, а още продължават. Навярно знаеш, че снасят яйцето си в чуждо гнездо, издебвайки птичката, когато е напуснала гнездото, докато се храни. После отлита, но винаги наблюдава яйцето си отдалече. Тъй като кукувичето яйце се излюпва за кратко време, то бързо расте и като стане достатъчно силно, избутва яйцето на птичката извън гнездото. Несъмняващата се в тази игра птичка храни младото кукувиче, като предполага, че то е нейно,но когато то поотрасне и се научи да лети, винаги намира майка си, която го очаква на съседното дърво. Много птички ще бъдат разочаровани тази година?! Природа! Ще отида да направя кафе! Ей сега се връщам!
хххххххххххххххххх
-Ето го и кафето! Цигара?
-Не, благодаря!
-Ема, какво става!? Ти си плакала!? Да не би аз нещо да те обидих?
-Не, не си! Не се притеснявай. Остарявам и вероятно ставам понякога прекалено чувствителна.
-О и аз съм така! Щом вече започнах да плача на филмите или при вида на малко непохватно дете, значи преминавам в старческата.
-Ти пък! Виж какъв си здрав и стегнат! Не ти личат годините.
-Глупости! Какво съм аз пред теб?! Виж се! Можеше да имаш всеки мъж, но ти като каза “не” и си остана сама. Добре, че Милка е до теб. Всъщност какво стана с нея? Омъжили се?
От очите на жената отново потекоха сълзи.
-Ема, какво се е случило?
-Дълга история – промълви жената, като се бършеше с кърпичка.
-Ако те натъжава, може и да не ми разказваш. Аз искам да си щастлива, Ема, поне докато си ми на гости. После страдай на воля.
Ема се усмихна.
-Ех, Боре, ще си останеш вечния шегаджия. Знаеш ли колко пъти съм имала нужда от твоя хумор. Всяка среща с теб ме възражда и ми дава импулс да живея.
-Чак пък толкова…. А аз си мислех, че жените бягат от мен, защото се засягат по някакъв начин от него.
-Не вярвам. За какво ти е такава жена, която не разбира от хумор. По добре е сам, отколкото с някоя сръдла.
-Ами и аз това правя. Ето и теб те разплаках, и дори не разбрах защо. Просто ми е дарба да създавам ревли. Цигарата ти изгасна. Някой гасне по теб.
-Де да беше… Помниш ли , когато осиновихме Милка, как се радвах? Предната седмица се бях записала в болницата за оплождане ин-витро. Знаеш, че с Асен не можехме да имаме деца. Причината бях аз, но винаги ще съм му благодарна, затова че не ме изостави и не потърси друга жена. И както се случва в природата, тези жени, които биха били прекрасни майки, често не могат да станат по една или друга причина. А други, които природата би трябвало да не позволява да раждат, сякаш напук на останалите жени го правят и то безсмислено и безпроблемно. Имахме една такава съседка. Четири деца роди и като циганите ги отглеждаше с помощите на държавата. Мъже идваха и си отиваха, но никой не остана да се грижи за тях. Една вечер се звъни на вратата и идва тази жена. Не искам да споменавам името й, защото не си заслужава и започва да реве.”Еми, мила моя, знаеш колко трудно се отглеждат деца в тези смутни времена. Знам, че много желаеш да имаш дете и затова съм дошла при теб. Вземи моята Милка. Тя е най-малката и най-послушната. Много ми е тежко да ги отглеждам сама. Знаеш, мъж нямам и парите не стигат. Реша да се свържа с някого и като разбере, че е направил дете –бяга. Помогни ми, моля те.”- Реве с цяло гърло, сякаш я колят. „- Не искам да ги пращам в дом за изоставени деца. А вие с Асен сте добри хора. Знам, че при вас ще живее като принцеса.” Казах й, че ще помислим с мъжа ми и ще й се обадим за резултата, независимо дали ще е положителен, или не. Още същата вечер решихме да оттеглим молбата ни за ин-витро и да вземем Милка. Знаеш как се осиновяват деца в България. Нито искат да ти ги дадат, нито искат да се грижат за тях. Всичко е за пари. Платихме – какво да правим. Дали ще е за подкуп, или за ин-витро – все тая. Важното е да си имаме дете. Толкова голямо желание имахме, че бяхме взели Милка при нас много преди да излезе решението за осиновяване. Определихме й детска. Боядисахме я в жълто и зелено, накупихме играчки, легло, дрехи и всичко необходимо за един щастлив детски живот. Годините минаваха, а ние свикнахме с детето и понякога почти забравяхме, че не е наше. След като стана пълнолетна, купихме апартамент на нейно име. После дойде смъртта на съпруга ми. Аз работех и вземах достатъчно пари, за да може да я издържам и да следва. Беше ми тежко, но в името на нейното щастие, бях съгласна на всичко. Дни преди да стане абсолвентка, ми написа писмо. Страшно писмо! Пожелавам ти никога да не получиш такава вест. Дори и на враговете си не го пожелавам. В него ми пишеше, че е намерила родната си майка и за в бъдеще смята да живее с нея. За целта майка ъ щяла да се нанесе в нейния апартамент и не било желателно аз да ги притеснявам. Бях ужасена. Може би щях да умра, ако не бях ревала като вълчица дни наред. Животът ми сякаш бе обезсмислен. Вече втора година нито ми пише, нито ми се обажда. Аз се позаинтересувах и разбрах, че са добре. На мен и това ми стига-тя да е добре.
-Стига бе, жена!? Нима съществуват такива хора!?
Ема поклати утвърдително глава.
-Не съм съгласен с теб, че животът ти се е обезсмислил. Направила си всичко, което е трябвало да направи една майка. Дори повече. Трябва да си горда с твоя живот. Други трябва да се срамуват. Нима няма стойност грижата на птичките, когато отглеждали кукувичето!?
-Знам, Боре. Аз изпълних своята мисия и не съжалявам. Може би животът ми щеше да е по-различен, ако бях заченала ин-витро, сега да се радвам на деца и внуци , а то… Но явно и тогава се е случило да бъде ”годината на кукувицата”!
