Смъртта на противника удовлетворява единствено гордостта на убиеца.

И друг път ми се е случвало да видя бруталното й отношение към детето и съм прощавал въпреки болката, която към изпитвал в момента. Но този ден, когато за пореден път видях как го блъсна в гърдите, а то се олюля и падна по гръб, ми причерня. Не можех да понеса някой да обижда по този начин най-любимото на този свят и побеснях.
- Сега ще те убия, курво мръсна! – хванах ножа, който стоеше на масата в двора и затичах към нея, за да изпълня обещанието си. Усетила моя гняв, тя побягна към градината. Дядото и бабата бяха излезли на двора, привлечени от плача на детето, като ме видяха с нож в ръка, разбраха намеренията ми и се развикаха. Бях глух към техните молби и сълзи, защото години наред те не направиха нищо, за да предотвратят нечовешкото й отношение към детето.
- Митко, моля те, моето момче, успокой се! Това ни е най-милото! С толкова обич сме я гледали. На колене ти падаме, за да й простиш!
Но аз не слушах никого. Вече беше много късно. Бях бесен и трезвият разум ме беше напуснал. Извадих ножа и хладнокръвно й прерязах гърлото. Кръвта шурна! Тя само въртеше очи, търсейки помощ, но бабата отдавна беше припаднала , а дядото излезе на улицата да търси помощ. После коленете й се подкосиха и опря глава в пръстта. Кашляше от кръвта, която влизаше в дробовете й, но това изобщо не ме трогна. Омразата, която изпитвах към нея, беше ме превърнала в хладнокръвен убиец. Нито сълзи, нито молби можеха да омилостивят сърцето ми. Годините на премирение за благото на всички бяха прелели чашата на гнева и сега той се изливаше с бясна сила. Смъртта й удовлетворяваше моята гордост .
Едва когато очите й придобиха безизразен поглед, разбрах, че всичко вече свърши. Козата беше мъртва!