Телефонът иззвъня. По-старшият от двамата полицаи закопча ризата си по-скоро инстинктивно, отколкото от нужда, защото бе плувнал в пот. Обърна се към другия:

-Желязков, сега като изляза, да не вземеш да ги размажеш и да пишем по една кофа мастило с обяснения като миналия път.

-Няма шефе! Обещавам!

Вратата хлопна и по-нисшият сякаш освирепя. Разбиращ надмощието си, сякаш се възраждаше от своята сила. Очите му блестяха от щастие. Лицето му се изкриви от ярост и от устата му блеснаха здравите му бели зъби.

-Мамка ви циганска, ей сега ви прибивам! Огромен, с ръце като лопати нанасяше удари, където му падне. Циганите, плувнали в сълзи, бяха прикрили с ръце лицата си, в които сякаш бе хвърлена по една кофа с доматено пюре.

-Четири часа ще ме размотавате мен, дето другите едвам издържат и половин час. Питам ви пак, къде са парите!?

-Нищо не знаем бе, господин полицай! Каквото намерихме и го донесохме!

Полицаят замахна и с отмерен удар го изпрати на два метра от себе си.

-И какво намерихте!?-обърна се този път към другия.

-Нали ти казахме, господин полицай! Две пачки с пари и веднага ги донесохме.

Полицаят отново с отмерен удар го изпрати при другия циганин.

-Къде е третата?

-Не видяхме трета бе, господин полицай!

-Не видяхте ли, вашата мамка крадлива! Полицаят започна да разкопчава колана си. Циганите, като разбраха намеренията му, започнаха да плачат неистово. Точно в този момент влезе и старшият.

-Желязков!

-Слушам старши!

-Изведи ги навън и ги пусни!

-Как така?

-Изпълнявай заповедта ми, полицай!

-Слушам!-отговори Желязков и се обърна към циганите:

-Хайде навън, сапуни!

-Желязко-о-в!

-Виноват, старши полицай!

Пет минути по-късно Желязков се прибра в кабинета. Гледаше старшината с учуден поглед. Очакваше отговора на неочакваното и за двамата развитие.

-К во стана шефе?

-Оня плужек, бизнесмена, току що ми се обади. Забравил, че дал едната пачка на жена си, за да пазарува.

-Стига бе! -опули очи Желязков.

-Няма стига! Аз веднъж да срещна честни цигани и плужекът ще ги направи престъпници.