Душевното ни развитие не е зависимо от възрастта.
Въпреки че бяха привързали гемията№ с конопените въжета на двата палаІ, тя равномерно се удряше в козите меховеі, които я предпазваха от гредите на кея. Днес имаше голямо вълнение и капитан Димитракис бързаше да натовари стоката и колкото се може по-скоро да се отдалечи от брега. Преди години така го завари една буря на пристана. Силният вятър и огромните вълни я заблъскаха в гредите и изпотрошиха гемията. Само чудо бе, че не загина тогава с нея. Понякога, когато нямаше вълнение, все още можеше да се забележат останките й под кея. Сега морето не бе така бурно като през онази нещастна за капитана година, но показваше характер и носачите с мъка успяваха да запазват равновесие при минаване през трапа.
- Давайте първо балите с вълна! Ставракис! – подвикна той към един младеж, който нагласяше стоката в трюма. – Знаеш как! Няма да повтарям едно и също всеки път! Делвите с мед, зехтин, маслини и вино ги постави между вълната! Отгоре по-лекото!
Носачите по двама бяха хванали плетените кошове, които предпазваха делвите от счупване и пристъпвайки от крак на крак, едвам успяваха да преминат през трапа⁴.
- Този път като че ли най-мързеливите сте се събрали за работа! Давайте по-бързо, че ще ни свари нощта, без да сме свършили нищо!
В това време около гемията едно момче на около десетина години наблюдаваше работата на потните носачи и колкото пъти посегнеше, за да пренесе някоя по-лека стока, толкова пъти биваше прокуден от по-възрастните. Но неговата упоритост все пак даде успех и то понесе една бала с вълна, която беше тежка почти колкото него. Обърна я така, че да не бъде забелязан от капитана, който командваше от гемията. С разтуптяно сърце успя да премине трапа и заслиза по стъпалата в трюма. Носачите оставяха стоката до Ставракис, който я подреждаше и поемаха по обратния път. Тъй като стълбата към трюма беше тясна, се получаваше малък смут между слизащите и качващите се носачи. Понякога се случваше стоката да бъде изпусната, от което следваха ругатни и псувни от страна на капитана. След поправяне на щетите работата продължаваше отново. Момчето умишлено се забави, и когато се случи един от носачите да се препъне и политне напред, то се скри между делвите под една от балите с овча вълна. Първоначалният стрес, че момчето може да бъде забелязано, скоро премина само в трепетно очакване за прекратяване на работата. Но имаше още много стока, така че единственото, което му оставаше, бе да чака. Острата миризма на вълна и прахът, който се вдигаше, често го караха да киха, но виковете на капитана и подвикванията на носачите му помогнаха да не бъде разкрит.
Момчето нямаше представа колко часа бяха минали като чу командата на капитана да се спре товаренето, защото гемията е претоварена повече, отколкото трябва.
След известно време и Ставракис спря да подрежда, качи се по стъпалата и сложи капандурата на трюма. Пълен мрак обхвана не само помещението, но и душата но момчето. Вече спокойно можеше да поеме дълбоко въздух и да намести тялото си, така че да му е удобно. Беше тръгнал към неизвестното. Мечтата му да стане моряк беше на път да се осъществи. Въпреки че не искаше да стане по този начин, все пак той се зарече, че ще се върне отново, когато е вече голям и силен и тогава цялото семейство ще се гордее с него. Тогава сестра му Юрия щеше да го прегърне като избавител. А той щеше да погледне баща си с укор и все пак да му прости, защото баща му наистина бе добър човек и това,че иска да продаде сестричката му, бе не защото не я обича, а от невъзможност вече да изхранва семейството си. Момчето дълго премисляше как да намери спасителен план, и когато гемията дойде в уречения ден, идеята сякаш кацна сама на рамото му. Ще замине в далечни страни и ще стане велик моряк. Ще се върне у дома и ще носи подаръци за всички. Приятелите ще му завиждат, а той ще разказва чудновати истории за непознати земи и морета.
От очите на момчето се стичаха сълзи, защото колкото и да си мечтаеше, в душата му мракът се бе примесил с тъга по предстоящата дълга раздяла. Щяха да му липсват ласките на майка му, здравите като клещи ръце на баща му, игрите му с братята и сестрите му и най-вече Юрия. Тази, която щяха да продадат като слугиня, за да се изхрани семейството.
Изскърцването на капандурата го сепна от съня, който го бе обхванал и едва успя да се снижи, за да не го забележи Ставракис, който слизаше да провери дали няма разместване на стоката и да я подреди, ако се наложи. Момчето успя само да види мрачното небе, което предвещаваше още по-силна буря. Соленият вятър сякаш прониза костите му и той се свря още по-плътно в овчата вълна. После капандурата се затвори и отново настъпи мрак. Тежкият въздух премесен с аромата на мед, маслини, овча мас, подправки и вино, неравномерното скърцане на гемията, както и мъката, налегнала сърцето му,отново го накараха да потъне в дълбок сън.
***
- Пада му се! Алчен и жесток човек беше капитанът! Тази алчност го уби! Хем знаеше, че ще го настигне буря, ама от алчност никого не послуша и тръгна.
- Не се говори така за мъртвите! Жалко за Ставракис, беше работливо момче. Не трябваше толкова млад да го погребе морето!
- Вярно е! – съгласи се друг. – А бе, няма по-лошо от това да ти потъне гемията!
1. Гемия – малък кораб с платна.
2. Пал – дървена ? или друго съоръжение с форма на гъба, на която са се връзвали въжетата за придърпване на морския съд към кея.
3. Някога кози мехове пълни със слама са се поставяли между кея и морските съдове, за да се омекоти сблъсъка.
4. Трап – дървен мост, който свързва кея и гемията.
