пес.

Прекрасен слънчев ден…Слънцето още в ранни зори напича асфалтовите площадки на гребната база. С приятеля сме хвърлили въдиците, не толкова заради улова на риба , а от нуждата да си отпочинем от работната седмица. Радваме се на песента на птичките, окопирали близката гора. Проследяваме с поглед бягащите покрай нас момичета, като, разбира се, следва коментар, пояснителни записки, критика и въздишки. Майки с колички, които няма как да не забележим, преминават покрай нас, без да ни удостоят с поглед дори, което, разбира се, доста ни възмущава.След тях вървят татковци , които коментират другите майки. Дебеловратковци с огромни кучета се стараеха да привлекат вниманието, на когото могат. Малчугани ,които хвърляха закуските си във водата с надежда ,че ще зърнат някой изгладняла риба. Идилия. Слънцето все повече напичаше и ние с моя приятел започнахме да правим разузнаване на местността за по-дебела сянка в близост до водоема. Разбира се, дебеловратите вдигаха такъв шум, че рибата се бе изпокрила. Те не се интересуваха, че някой лови риба или друг иска да слуша песента на птичките, а не техните подвиквания към кучетата. Те просто не виждаха друг, освен себе си. Разбира се, кучетата им бяха чистопородни , може би с родословно дърво, което бе от много по-голямо качество , отколкото на самите стопани. Едното бе германски док, когото наричаха Макс, а другото ротвайлер с името Шварц. Прекрасни кучета…, но стопани им бяха тези мастити подобия на хора, които се смееха на собствените си смешки, които може би само те си разбираха. Простащината им беше така отблъскваща, че с моя приятел събрахме въдиците, за да се спасим от тази болест. Точно в този момент откъм гората изскочи велосипедист. Човек около четиридесетте, с очила, които нагласяше постоянно и пооплешивяла коса, вече прошарваща се на места. Изглеждаше интелигентен човек.
-Кирчо, хайде бе, къде се бавиш!?-обърна поглед към гората.
От нея забързано изкочи едно слабовато, дребно куче с всички цветове ,които можеше да създаде природата.Вероятно нямаше порода, с която да не бе в кръстоска. Очите му предано гледаха господаря си и в тях се виждаше по-скоро любов , отколкото страх. То хукна след велосипедиста, който задължително трябваше да премине през единствената пътека, на която властваха Макс и Шварц. В първия момент Кирчо се стъписа ,но предаността му към господаря бе по-силна от страха и той го последва. В този миг го съзряха чистопородните. Като светкавици се втурнаха към Кирчо и го сдавиха. Велосипедистът скочи от колелото да ги разтървава, но какво би направил срещу кучета, които тежаха повече от самия него. Всичко свърши за по-малко от минута. Земята бе опръскана с кръв , а сред нея лежеще разкъсаното тяло на Кирчо. Телата на чистопородните също бяха опръскани с кръв и това разтревожи доста стопаните им.
-Ей, помияр-изрева единият, като оглеждаше тялото на Макс-ако видя само една драскотинка по тялото на моето куче и те гръмвам! Сериозно говоря! Знаеш ли колко струва това куче бе, простак!? Цяла година трябва да работиш, за да го изплатиш! Майка ти ще разплача, ако му има нещо!
След като се убеди ,че по тялото на Макс нямаше и драскотинка, той не удостои повече с внимание колоездача, а се насочи към другия дебеловратко, който пък през цялото време галеше ротвайлера си и го насърчаваше:
-Браво Шварц, браво мойто момче, юнак си ти! Точно така трябва да правиш! Видиш ли помияр, го унищожавай! Хайде сега да влезем във водата, та да измием тази кръв! Хайде, юначето ми!
В този момент велосипедистът се чудеше какво да прави с разкъсаното тяло на верния си другар. Беше приклекнал до мъртвото тяло и от очите му се стичаха сълзи. Не се срамуваше от това, че плаче и хората се бяха събрали и го наблюдаваха. Разбира се, те го гледаха със съжаление и се опитваха да го утешат, като от време на време поглеждаха осъдително дебеловратковците, но бяха безсилни да направят каквото и да е. Някой донесе найлон и велосипедистът положи тялото на мъртвия си приятел в него и изчезна неизвестно къде. Всички, които станаха свидетели на това, вече не се радваха на песента на птичките, нито на хубавия слънчев ден, а още по-малко на кучетата.