Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2012 14:09 - На риболов
Автор: lgg560531 Категория: Други   
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:
3



Ако държиш на свободата си, не забравяй, че и другите държат на нея.

image


Хубаво е човек да си има хоби. Отмора след тежкия работен ден, както се казва. Някои колекционират марки, други монети, трети – като един мой приятел, порно списания. Лесно му е на него, като е ерген, ами ние женените?
Аз обичам риболова и често с приятели обиколяме ту този, ту онзи водоем – да си начешем крастата, както се казва. Тръгваме рано сутринта в петък и до обед на неделния ден, не правим нищо, освен да ловим риба. На който и мъж да му кажеш това, ще повярва, но не и жените.
Решихме един ден пак да отидем за риба и като ревна оная ми ти жена! Глас да видиш! От сопран минава на колоративен сопран, след това в кресчендо, после млъква. Наврял съм се в тоалетната, уж че върша някаква работа там, а тя намила. Изведнъж спря! В първия момент помислих, че арията е приключила, но после разбрах, че се е обадила по телефона на майка си. Като слушах думите й, помислих, че става въпрос за някакъв изверг или олигофрен, или за двете заедно. Всичко това по телефона продължи около час, час и нещо, а аз през това време си мислех дали разговорите са в силния трафик или в слабия и колко лева ще ме одрусат в края на месеца. После пак млъкна.
”Ето свърши се!” – помислих си аз, но не! След малко звънна на Ленчето – жената на моя приятел, с който щяхме да ходим на риба. А оная ми ти жена така крещеше от другата страна на телефона, че успя да събуди малкото бебе два етажа над нас и то се разрева. Аз стоя в тоалетната и не мърдам. Ако не си виждал разгневена жена, нищо не си видял, тогава може да се каже, че си щастливец. И всичко продължаваше повече от четири часа. По едно време на вратата се позвъни и аз се измъкнах от скривалището си с риск за живота, но се надявах на подкрепа от страна на госта ми. След малко в стаята нахълта Ленчето с моя приятел Стойчо, който ме изгледа съучастнически, но запази мълчание. Двете жени се надпреварваха с обидни думи към нас, които не бих могъл да кажа, първо, защото възпитанието не ми позволява и второ, много от тези думи ми бяха непознати. По-късно проверих значението на някои от тях в речниците, но се оказа, че такива там няма. Явно бяха плод на техния гняв. Сетих се, че и някои набожни хора, когато изпаднат в екзалтирано състояние, започват да говорят на непознати никому езици.
Чух дори една реплика от ”Богатите също плачат” и се опитах да ги поправя, но сигурно не бях избрал подходящия момент, защото моята грабна някаква чиния и я трясна в земята. После, т.е. след около пет минути, настана гробна тишина. Аз, като човек изпатил и препатил, не вярвах на това и очаквах нов щурм, но такъв не последва. Вместо това двете жени заплакаха, по-скоро ревяха с цяло гърло. Оплескаха осемнадесет носни кърпички и две хавлиени, но не спряха да реват още около един час. Ние, мъжете, сме милостиви същества и не след дълго започнахме да ги успокояваме. За наше най-голямо учудване и глупост им предложихме да дойдат с нас, но при условие, че няма да ни занимават с женски простотии и ще ни оставят да си ловим риба на спокойствие. Разбира се, те се съгласиха и по лицата им грейнаха усмивки.
На другия ден станахме рано сутринта и след два часа пристигнахме пред язовира. Опънахме палатките набързо, хвърлихме въдиците и зачакахме. Наоколо гъмжеше от комари. Моят приятел изкара някакъв лосион, но при условие, да не го даваме на жените си. Те от своя страна запалиха огън и започнаха да правят салати, да изкарват ракии и да режат мезета. Виждахме ги колко са щастливи и не че на нас не ни беше приятно, но по този начин се бъркаха в хобито ни. Аз вземам ли й тенджерата или прахосмукачката? Та нали ще й засегна достойнството и личната свобода?
На смрачаване изкарахме по някоя и друга рибка и я пекнахме на огъня. И така до късно вечерта, когато се прибрахме в палатките и заспахме. По-скоро се опитвах да заспя, защото моята все мрънкаше колко много й убивало някакво камъче. Въртеше се наляво , надясно и по едно време ме събуди да ме пита дали чувам някакви стъпки и… така до сутринта.

На сутринта разбрах защо Господ е мъж – навън валеше спокоен дъжд. Веднага повиках Стойчо и хвърлихме въдиците. Какво да ви кажа – риба след риба! Кълве и не спира. Ни риба спира, ни дъжд. Някъде по обяд жените взеха да мрънкат, че не можели да направят обяда, че комарите ги изпохапали, че нямало вода, че нямало как да измият чиниите от снощи, че не им било удобно да се облекчават в храстите, че не можели да излязат от палатките и още хиляди дребни неща, които никога преди не бях забелязвал.
”Вие джакузи ли искате на язовира?” – кефех се аз. ”Стойте там и ни оставете да си ловим.”
А ние наистина се кефехме. Толкова риба не сме улавяли никога. И като се разговорихме по този въпрос, решихме да си оставим само една-две по-големи риби, защото друг път няма да ни повярват, че не сме успели да уловим нищо. Жално ни беше, но го направихме, защото трябва да се мисли и за бъдещето, а то тепърва предстои.
Надвечер чух моята да се оплаква на Ленчето – изпитвала ужас, че пак ще спим в палатка и не след дълго при мен пристигна делегация, който ме молеше на колене да се прибираме. Но аз не забравях как стоях стресиран в тоалетната и твърдо им отказах, като им припомних условията, които бяхме поставили преди да тръгнем. А от всичко най ме кефеше как се шляпкаха сами. Господ да ги благослови тези комари! Налитат като червени ескадрони, като женен мъж на гимназистка, като старец на писоар, като бабичка на стол, като жена на преоценени стоки и прочее.
На следващия ден се прибрахме вкъщи. Чух от жена ми едно: ”Ох!”, след което се строполи на дивана.
Разбира се, ние като възпитани мъже и любящи съпрузи, не отидохме нито веднъж на риболов, без да поканим и нашите съпруги, но вечно приемахме техния отказ, което уж понякога ни обиждаше, но винаги ни радваше.

     



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lgg560531
Категория: Други
Прочетен: 631905
Постинги: 878
Коментари: 700
Гласове: 2182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031