Никой не се учи от думите на мъдреците, но се сеща за тях едва, когато вече е късно
.

На раздумка с приятели, разбира се, с чаша бира в ръка, успяхме да избистрим политиката, спорта, новите избори за кмет, жените, упадъка в морала и секса, и изобщо много от наболелите проблеми в обществото, за което трябва да се вземат необходимите мерки и със здрава ръка да вкараме обществото в руслото на истината и правдата.
Водихме спорове каква би била България след освобождението от турското робство. Тук искам да вместя две думи за това робство. Робството робство ли е било или присъствие. Стигнахме единодушно до един извод, благодарение на един от приятелите ми, който направи неочакван, но ярък пример. Той каза следното: ”Ако тъща ми дойде на гости за един час, дори ден, то за мен това е присъствие, но ако за петдесетгодишния ми живот тя е живяла у нас двадесет и пет години, това си е направо робство.”
Та си разсъждавахме какво би станало с Родината ни, ако на престола не бе дошъл Фердинанд[1], а например принц Оскар Чарлз Август, вторият син на шведския крал или принц Олденбург, за когото никой нищо не знаеше, защото изобщо не се споменаваше в Българската история. Ето защо от страх да не се случи същото и с него, на българската сцена се появи и внука на Фердинанд-Симеон Сакскобурготски, който явно, незапознат с призванието на царя, се държеше като министър-председател, т. е. нато най-обикновен българин. Защото да се съюзиш с врага си само, за да си вземеш нивичката си, е типично български манталитет. Като споменахме за шведите, разнищихме темата за шведските тройки, която се оказа доста заплетена, с много казуси и я оставихме за следващото ни културно-масово мероприятие.
После започна спор имат ли нещо общо австрийците с германците и българите с македонците, и стигнахме до извода, че не ни пука нито за едните, нито за другите, стига австрийците да продължават да произвеждат бира, а македонките да продължават да раждат красиви македонски момичета, след което запяхме ”Македонско девойче”. Разбира се, песента ни натъжи малко и ние си поплакахме, склонили глава на приятелско рамо. После за малко поприказвахме за работа, което отчетохме за грешка, но от израза „лека работа“ стигнахме до извода ,че единствено лека работа може да има проститутка-нимфоманка, и както е нормално за мъжкото съсловие по света-всички съжалихме ,че не сме се родили такива. Разбира се, с огромна трудност и големи дебати стигнахме до дифиницията за “проститутка”. Първоначално определихме, че проститутка е всяка жена, която прави секс с противоложния пол, собствен или чужд, с цел облага с материална или социална цел, независимо от нейната стойност. По този начин дифиницията даваше основание да заподозрем и нашите жени, затова премахнахме “собствен” и “социална” и това даде идеята готовата дифиниция да бъде обнародвана в “Държавен вестник”[2]и предложена в “Кодекса на труда”[3], за да бъдат облагани с данъци едни сравнително лесно придобити пари и то от нашия джоб. След това стигнахме до една стара, според нас разбира се, житейска истина, че колкото е по-красива една жена, е толкова по-егоцентрична, лигава и проста. Всички бяхме единодушни, че красивите жени са като талпи в леглото и чакат да бъдат обслужвани, за разлика от грозните, които са много, много по-всеотдайни. Разбира се, никой от нас не държеше да спи с умна жена, така че общото ни убеждение бе, че да си с проста жена си е положително качество.
Но да продължа напред. Като споменах за културните мероприятия, друг приятел спомена, че синът му бил в еди-кой си град в Германия и изпълнявали класически концерт. В него участвали камерни състави от много страни, но нашите даровити деца заели второ място. ”Жалко! – казахме си всички. – А кой зае първото?” Оказа се, че никой не заемал първото място. Попитахме го каква е причината за това, но той каза,че нямало такава. Попитахме го да не би мюнхенската филхармония да е трябвало да участва, а да не го е направила и затова да са определили първото място за нея. Тя изобщо не фигурирала сред изпълнителите. После си помислихме, че е възможно концертът да е бил в чест на някой велик музикант и като негов патрон да са определили първото място за него. И това не било вярно. Понякога действията на германския народ си остават пълна загадка за света.
Ето например, Хитлер[4]. Какво му трябваше на този човек да напада С.С.С.Р[5]? Ако е за рускините, мога да го разбера донякъде. Ако е за водката, пак бих го разбрал. Ама ако е искал да заграбва земя, ето това не мога! Трябваше да изчака още някоя и друга година и като се разпадне на части – тогава купувай! Защо им трябваше да палят Райхстага[6] и после да обвиняват Георги Димитров[7]? Те работа с партиен секретар имали ли са? Станаха за срамотиите с него.
После стигнахме единодушно до мнението, че Хитлер най-вероятно е бил или импотентен, или гей, защото ние, ако бяхме на негово място, никога нямаше да вкараме в камерите хубавите израелски момичета. Но повече няма да пиша по този въпрос, защото моите приятели започнаха да фантазират какво биха направили, ако имаха възможността да притежават тези момичета. Фантазиите им стигнаха до краен предел, което ме кара да се срамувам, че съм мъж и най-вече техен приятел. Но същевременно бях горд с тах, тъй като никой дори за миг не помисли за тяхното унищожение. Но относно тези невероятни германски действия друг приятел ни разказа една история, която недвусмислено ни показваше, че между българина и германеца има голямо сходство, ако не арийско, то поне мераклийско.
В някакво си село кметът решил да направи ”Табло на срама”. То било поставено пред кметството с изписани имената на най-големите пияници в селото. Грешката на кмета била, че номерирал имената. Разгорещил се страшен спор, спорът преминал границите на добрите обноски и се превърнал в спор без обноски, при което било извадено окото на един от пияниците, на друг – ключицата, а на трети изкарани един кътен и два предни зъба. Последният бил доволен от тези си повреди, защото вече ходел в кръчмата не защото му се пиело, а за лечение на зъбния си статус. Тогава кметът взел соломоновско решение. Премахнал първото място и класацията започвала от второ.
Ако в еди-кой си град на второ място имаше двама победители, бих го приел, но това не бе така, както споменах по-горе. Темата я оставихме за обсъждане на някое друго събиране. Но това показва колко общо имаме ние с германците. Дали не са прави някои историци, като твърдят в своите трудове, че готи[8] и българи са едни и същи племена.
След нея развихме темата за двумилионното турско присъствие в Германия. Някой изрази мнение, че ако постоят там още някой друга година, ще стане иго, но дотогава има време и както е тръгнало да се обединява Европа, от всички най-много ние ще намажем.
Разбира се и тази тема беше заплетена с много казуси, но общият извод бе, че и бездруго не ни се копае, та по-добре е друг да го прави това. Второто е, че достатъчно време сме работили в заводите на смени и е време малко да си отдъхнем от тях. Те планините и морето го завладяха разните му там бизнесмени, които много държат да бъдат личности, ама ще си останат мутри и затова стигнахме до извода, че на българина най-здравословно ще му бъде да направи бар на плажа в Хаваите или на Малдивските острови, в краен случай на Антилите. Притеснявахме се какво ще правим с пустите му циклони, но накрая решихме, че и Таити е добра дестинация. Откъде ще вземем пари ще кажете? Ами нали ще продадем къщите и земите на серсемите, дето ще копаят, бе?

[1] Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски род. 26.2.1861 г.-поч.10.9.1948 г., княз на България от 7.7.1887 г. до 22.9.1908 г.

[2] Официален вестник на България

[3] Нормативен акт, част от законодателството, уреждаш трудовите отношения

[4] Адолф Хитлер-род. 2.8.1934 г.-поч. 30.4.1945 г.-канцлер на Германия от 1933 г. и фюрер от 1934 г. На 22.6.1941 г. напада С.С.С.Р.

[5] Съюз на съветските социалистически републики е държава съществувала от 1922 г. до 1991 г.

[6] Сграда в Берлин в която заседава законодателната власт на Германия от 1894 г. до 1933 г. и от !999 г. насетне

[7]Георги Димитров род. 30.6.1882 г. – поч. 2.7.1949 г. ръководител на Българската комунистическа партия и генерален секретар на Коминтерна

[8] Източногерманска етническа група. Известа е дългогодишното им съжителство с българите и съвместните им походи към Западна Европа. Свързвал ги е съюз на „любов и омраза”, който според преданията се дължал на тяхното митично родство и нарушаването му се считало за държавно предателство.