Правил го е стотици пъти. Обеща си, че този път ще е за последно. Наистина за последно. Независимо от всичко, обичаше майка си. Дори съжаляваше за всички неприятности, които й бе докарал. Искаше да бъде друг, но не можеше. Искаше всичко да бъде както преди, но нямаше сили да го направи. Колкото и да се стараеше, психиката му не издържаше и той продължаваше отново и отново. А всичко започна от скука и глупост. Може би да се изфука, а може би от безразличие и пренебрежение към живота. Виждаше мъката в очите на майка си, но чувствата му към нея все повече изстиваха и вече сълзите й изобщо не го трогваха. Можеше да се каже, че му бе безразлично дали самият той ще умре днес, или утре. И въпреки това, гладът за хероин го караше да направи и тази крачка. Може би това бе търсене на свободата или някаква спотаена жажда за различен живот. Да, това ще му бъде за последно и ще отиде при майка си, но първо трябва да се успокои. Именно тогава можеше да направи всичко за нея и да постъпи така, както тя желае.
Поглеждаше бегло витрините, но не пропускаше да огледа всеки клиент. Можеше да познае кой е бъкан с пари и кой разглежда щанда с бижута от тщестлавие и суета.
Когато тя влезе, той позна в нея жертвата. Жена на средна възраст, поддържана и наперена. Чувстваше, че е червива с пари. Излезе от магазина и зачака.
——————–
Минаваше повече от час. Трябваше вече да е тук. Беше й обещал. Преди за него обещанието бе нещо свято, но откакто стана зависим, обещанията му все повече губеха стойност. Обвиняваше себе си за това. Разводът, може би, бе причина или една от причините, но това бе толкова отдавна и той бе така мъничък… И въпреки всичко, строгата ръка на бащата, може би, щеше да предотврати този ужас… Стараеше се да бъде нахранен, изпран, изгладен и смяташе, че това поне ще компенсира отчасти липсата на баща. Работа и много работа – това ще запомни за себе си. От сутрин до късна вечер не спираше. Чувстваше се отдадена на детето си, което всъщност си беше вече мъж. Беше изключително добро момче. Винаги и на всекиго помагаше от сърце. Имаше много приятели, защото беше общителен и прям. Можеше да му има доверие във всичко до момента, когато …
Отначало всичко започна с лъжи, закъснения, срещи с непознати момчета. После започнаха да изчезват неща – якета, дънки, видео, телевизор, килими и какво ли още не. Сега останаха леглата, гардероб,от който нещата се побираха в един куфар, маса и два стола. Домът беше празен, а с него и душата й. Разбира се, тя последна научи за тази му зависимост. Последваха комуни, бягства от тях, лечения с метадон, психолози и какви ли не глупости. Имаше чувството, че всички се стараеха единствено да й вземат и последната стотинка. Всички те бяха наясно, че спасение няма. Никой не се стараеше да му помогне искрено. Всички гледаха само парите. Сега бе решила да продаде дома си, за да го изпрати в комуна зад граница. Това бе последната й надежда. За какво й е този апартамент, ако синът й страда и е болен. Та нали той й е животът! Не искаше и да си помисли как би живяла без него. Съгласна бе да живее по квартири, под мостове, да проси, само и само детето й да е здраво. Често бе слушала и чела как северните страни зарязват децата си, след като станат пълнолетни и ги оставят сами да се справят с живота. Точно когато имат огромна нужда от помощта на родителите си. После същите тези родители се оплакват, че са самотни и децата им не ги поглеждат с години. Умират забравени в старчески домове и до края на живота си се питат защо.
Тя не би направила това. Може би манталитетът на южните народи е друг и връзката между деца и родители е много, много по-силна? Тя би направила всичко за него, за да го спаси.
————————–
Когато жената излезе, той я последва. В мига, когато тя реши да намести чантата си на рамото, той я дръпна рязко и хукна. Беше го правил много пъти и това му вдигаше адреналина. Беше игра, от която имаше нужда и която му правеше удоволствие. Засилваше се към булеварда с профучаващи коли, които набиваха спирачки или свиваха рязко встрани. Наставаше страшна суматоха, а той преминаваше през шестте платна и изчезваше в парка на отсрещната страна.
—————————
Получаваше много упреци и от приятели, и от сестра си, която на всичко отгоре нямаше деца, но знаеше къде, как и кога тя е сгрешила и какво трябва да направи като родител. Най-добри родителски съвети винаги дават тези, които нямат деца. Съветваха я дори да зареже сина си и да избяга някъде. Не го побираше съзнанието й, как може на човек дори да му дойде такава мисъл в ума. И тази ”божествена” мисъл бе изречена най-изненадващо от приятелка, която ходеше редовно на църква и която убеждаваше всички в своята непорочност и чистота. Непрестанно й натякваше, че не е приела Христос и това била причината за нейното нещастие. Но как да го приеме, когато той й бе толкова непознат и далечен… Вярваше в Силата, в духове, в прераждане и съдба, но не беше религиозна. Не понасяше църкви, попове, библии, религи и икони, празници… И понякога се питаше, дали това наистина не е причината за нейните страдания.
Знаеше, че е виновна в много неща, но не можеше да се съгласи с всичко. Можеше ли да очаква, че това ще се случи именно с нея? Колко пъти е слушала и гледала предавания за наркомани, но всичко преминаваше покрай ушите й, без дори да се замисля върху думите и жалбите на хората, сякаш това не можеше да я засегне. Едва когато се случи и с нея, разбра колко много от приятелите му употребяват наркотици и колко малко от родителите знаят за техния проблем. Беше убедена, че ако бъде силна и обича от цялата си душа детето си, не онзи на нейната приятелка, а Той, нейният Бог, ще й помогне да види сина си отново такъв, какъвто го познаваше от преди. Вярваше, че всичко ще се оправи. Господ не би ги изоставил в беда. Не би разделил майка от син. Нали е справедлив, човеколюбив и прощава недостатъците ни? Нека само малкото й момче да си дойде и те ще поемат по нов път с Божията помощ.
—————————-
Колата се вряза в момчето и буквално го сгъна на две. Изхвърли тялото му на отсрещното платно, където бе премазано от друг автомобил. Настана суматоха. Свиреха спирачки. Чуваха се викове и писъци на хората от тротоара.
После движението постепенно спря…
