Докато държавата си затваря очите пред престъпността на големите, с нищо не показва, че не извършва геноцит над малките.
- Дами и господа, с цел подобряване организацията на работа в следващите години на Електроснабдяване ще направя кадрови промени в структурата на предприятието. Запознат съм с начина на работа с австрийците, които, както знаете, след няколко месеца, ще станат наши собственици. За тях не работата е толкова важна, колкото писането. Пишат ли пишат. Какви ли не сводки, за какви ли не глупости и губят сума ти време, вместо да работят. Счетоводството им е вродено сякаш. Може да си слаб електротехник и нищо да не работиш през целия ден, но за сметка на това, ако си добър счетоводител, дори ще те издигнат. Затова още сега ще раздуем администрацията с наши хора, за да има кой да пише. Но ще ми трябват хитри и лавиращи хора и то от наши среди, верни хора, които може да не знаят какво се работи в това предприятие, но сметките ни накрая да са положителни. Като всеки частник и австрийците ненавиждат измамите и корупцията. А ние, както знаете, без това не можем. На една заплата не се живее.
Директорът Архангел Хематомов изгледа безизразно събралите се в залата и продължи.
- Твърдо съм убеден, че непозната корупция в администрацията ни няма. Защо? – ще попитате вие. – Много просто! Защото всички така сме се сродили помежду си, че ако има такава, това ще се знае. Чужди хора вече нямаме. На тези им намерих провинения и ги съкратих овреме. А ако неизвестна корупция съществува и ние нищо не знаем за нея, трябва да я търсим, къде?
След като не дочака отговор, директорът продължи.
- На по-ниските етажи! Ще я търсим в секторите по присъединяване, аварийните групи, инкасатори, техници и пр. За целта ни е нужно разузнаване по сектори и отдели в различните населени места. Защото не може така поголовно да се краде и лъже в това предприятие. Има си хора за тази работа. Не става така всеки да се възползва от нещастието на хората. Има си хора и отдели за това. Ето защо, като директор на повереното ми предприятие, заповядвам: Началник район Хасково заминава в Стара Загора!
- Ама, на него му остават две години до пенсия! – обади се председателят на синдикалистите.
- Тъпаков, ти да мълчиш! Не ти плащам, за да ми философстваш! – Тъпаков замълча, защото неговата фирмичка, която беше на името на баща му, щеше да фалира, ако директорът не му помагаше да печели конкурсите за обекти. А директорът по сталински продължи:
- Началник на първи район в Бургас заминава за Мадан!
- Там е много студено, г-н директор! Не знам дали ще успея да се аклиматизирам.
- Ще успееш, Обирджиев! Хората мечтаят да отидат от море на балкан, а ти се страхуваш. Не можеш да си представиш колко е здравословно. Казвам ти, ще ни надживееш!
- И така, началникът на първи район в Пловдив заминава за Карлово!
Началникът, като чу заповедта на директора, засия.
-А бе, Далаверов, какво се зарадва толкова? – обърна се към него Крадлев.
- Нали знаеш Фръцкова от счетоводството? Всяко лято ходи на минералните бани на курорт. Нали разбираш кога ще си вземам отпуската? – и като се захили под мустак Далаверов зарея поглед в тавана и се замечта.
- Началникът на Харманли заминава за Казанлък! Началник втори район в Пловдив заминава за Ямбол!
В този миг се чу топуркане и директорът вдигна леден поглед.
- Какъв е този шум?
- Завлекова припадна! – обади се някой.
- Жени! Като че ли пращам мъжа й в Сибир. Помогнете й да се оправи!
След кратко мълчание Завлекова се надигна от пода и с крива усмивка се опита да се извини за безпокойството.
- Не се безпокой, Завлекова! – успокояваше я Ментева. – Изтрай година-две и австрийците, като вземат каквото могат, ще продадат предприятието и всичко ще си дойде на място. Тогава пак ще си бъдете заедно!
- Завлекова! – отекна гласът на директора в залата. – Може да придружиш мъжа си, но като електромонтьор по присъединяването.
- Хубаво й казваха на времето за кум да го избере, ама тя…-изшушука някой от последните редове.
- Тя ще счупи стълба, ако се качи на него! – изсмя се Бръкнев – Той издържа до 125 килограма.
- Бръкнев! – едва удържаше нервите си директорът. – Искаш ли да те пратя по поддръжката на високото напрежение?
Бръкнев прибледня. Изпитваше неудържим страх от тока, а пък и това високо напрежение му изглеждаше толкова страшно.
- Много съжалявам! – простена Бръкнев и се сви на стола.
- Началник на трети район в Пловдив отива в Пазарджик!
- Но аз не познавам съоръженията, г-н директор! Как ще издавам заповеди? Ще ми се смеят, ще ми се подиграват!
- Свивачев, Свивачев! Ние нямаме за цел тепърва да се учим. Нашата цел е по-висша. Ето и Тъпаков уж познава своя приятел Кралимански, ама вчера му поръча уиски, вместо водка. И какво, да си развалят приятелството за дребни неща?
- Ами, ако се случи трудова злополука? – упорстваше Свивачев.
- Явно ти не си чел правилника, Свивачев! Той е така написан, че винаги работникът е виновен и той – искам да кажа правилникът, е просто наш защитник. Да си чул някъде, някой да е бил наказан за трудова злополука?
Свивачев някак си се успокои от топлите думи на шефа и неволно запали цигара, а шефът най-много мразеше чуждите хора и цигарите.
- Свивачев! – процеди през зъби Хематомов. – Хвърли цигарата!
Свивачев бързо разбра грешката си и побърза да захвърли угарката през прозореца. Тя, разбира се, по Божия намеса падна върху килимявката на минаващия отдолу отец Йеремия, който се разгневи толкова много, че анатемоса предприятието в едно със служителите му, неговия директор, служителите му, а може би и самия Огнян Дойнов, за когото се говори, че именно той е собственикът на предприятието, а австрийците само фасон.
Така директорът продължи по назначаването. Едни припадаха, други се радваха, трети само пребледняваха.
-Австрийците, както знаете, си нямат и понятие от енергетика, честни са и много доверчиви. Ще вярват на всичко, което им докладваме. Така че ще има и за тях, ще има и за нас. Но те също се страхуват от корупцията и затова след време ще започнат да въртят кадрите. Това, разбира се, ще бъде мое задължение. Тогава какво става?
-Връщаме се пак-обади се някой.
- Точно така. При първа възможност, защото на мен ми трябват верни хора. А верните хора, това сте вие.
Последваха бурни ръкопляскания, на които директора почти не забеляза.
-Ще направим така, че австрийците да ни имат пълно доверие и да не се допитват до по-ниските етажи какво пречи на работата. Така че връзката с измама и истина ще бъде прекрасната. От тук следва, че ще имаме възможност за бързо забогатяване. Искам да обърна внимание на комисионните. Там са парите! Не ме интересува дали уредите и машините са качествени, или не, дали предприятието ще претърпи някакви загуби, или не. Важното е като се сключи договор, ние да печелим от това, че не се знае още колко време ще сме на тази службичка. Аз ще провеждам конкурсите. А това означава, че вашите фирми, по скоро на децата ви и близките вам хора, ще печелят и то добре. По всякакъв начин ще трябва да се премахнат служителите на предприятието и на тяхно място ще бъдат поставени като подизпълнители именно вашите фирми. Така че за всичко съм помислил.
Отново последваха бурни ръкопляскания.
-Разбира се, всяка ваша печалба ще носи такава и на мен.
Хематомов се усмихна едва забележимо, но служителите разбраха тънката му мисъл и започнаха да се смеят с пълен глас, радостни от идващите щастливи времена.
-Ще те позлатим- провикна се някой изпаднал в еуфория. Директорът вдигна ръка и отново настъпи тишина.
-Големи революции не могат да станат в живота на народите, ако те не са предизвикани от една въпиюща необходимост№. Дерзайте бе, хора! Направихте си по една кооперация и кандисахте. Деца нямате ли!? Мислете за тяхното бъдеще! Погледнете моите колеги Кралимански и Кримитров, що хотели направиха, а аз ония замък във Франция още не мога да го купя и дъщеря ми живее в някакъв скапан апартамент. Това означава, че работим слабо. Много слабо.
След всичко това последваха въпроси.
Първи се обади Гешефтаров.
- Господин Хематомов, как смятате, че ще спрем корупцията в самите райони?
- Аз ли да те уча, Гешефтаров? Ако се съмняваш в някой, обаждаш ми се и уволнение! На негово място идва по-достоен!
- Защото имам предвид племенника, ама той е без нужното образование.
- Кадрите се създават Гешефтаров!
Гешефтаров бе умен човек. Единствен той между всичките знаеше дефиницията за ток и напрежение и това му бе изградил авторитет сред ръководството.
- Пращаш го на двуседмични курсове, после застава до твоето рамо и готово! Та, почти половината ни кадри са с такова образование и както виждаш, работата върви.
- И аз искам да попитам нещо, господин директор!? Спаска е долу, в деловодството. Има ли възможност да й забраните да идва с мен в Айтос?
-Е-ех, Лихваров! – усмихна му се шефът и като го прегърна приятелски, му прошепна на ухото: – Ще направя всичко за теб, но никога не забравяй добрите дела от шефа си!
- Никога, г-н Хематомов! Верен до гроб! – и Лихваров застана до прозореца. Дълго мечтаната свобода вече беше реалност. Искаше му се като Икар да литне още сега към Айтос, но знаеше, че първо трябваше да си изиграе ролята на вбесен от решенията на директора си мъж и надълго, и на широко да обяснява на съпругата си, как е бил заплашван с наказания, уволнение и така нататък.
- Господин директор! – обади се Кискисьов. – А ако откажа да замина за Смолян?
- Абе, Кискисьов, жена ти още ли е в деловодството?
- Да, г-н директор!
- Искаш ли да остане на работа до пенсия?
- Разбира се, г-н директор!
- Тогава заминавай, без да мрънкаш! Аз ще ти се обадя след месец! Ще ти погостувам! Пампорово ще бъде под твоето ръководство, не забравяй, а там още се строи усилено. Не може да оставиш строителството без ток! Знам, знам, че е труднодостъпна местност и са нужни много усилия, за да бъде доставено нужното напрежение, но именно затова изпращам теб, Кискисьов! Защото ти си способен и можеш. И като заминеш, не забравяй директора си!
- Никога няма да Ви забравя, г-н директор!
Архангел Хематомов наведе унило глава. Беше извършил трудна задача. По най-жесток начин бе разделил съпруг от съпруга, снаха от свекърва, зет от тъст в името на една благородна цел – спиране на корупцията. Що прокурори се изредиха да го разследват, но опита си е опит, а персоналът – няма такъв. Ето защо трябваше да вземе тези крути мерки. А и още си спомняше времето, когато го освободиха от директорския пост и беше низвергнат. Как се унижаваше само да моли, когото срещне някой служител да го увещава, да се сформира група, да се направи подписка и да се иска неговата реабилитация. Беше твърдо убеден и увещаваше другите, че той е най-достоен за този пост, та когото и да сложат на неговото място, енергетиката ще загуби. Времената се промениха и от низвергнат сега отново бе директор, но не забрави вялото, почти никакво участие на колегите му в неговата защита. Ето защо му трябваха верни хора, на които можеше да разчита, а останалите…уволнение.
„Още наколко годинки ми трябват до пенсия. С такива олигофрени как ще преживея старините си, не знам.Но все пак „нека благодарим на Всевишния, че Той благослови нашата генерация и нас, за да можем да преживеем тази епоха и този час.І”
1. из реч на Адолф Хитлер, Берлин, 10 май 1933 година
2. из реч на Адолф Хитлер, Берлин, 10 януари !939 година
