Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2013 14:46 - С магията на огъня
Автор: lgg560531 Категория: Други   
Прочетен: 2944 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Огънят догаряше. Последните дърва пукаха и хвърляха искри, които се разпиляваха като миниатюрни фойерверки върху насядалите край огъня хора. Всички бяха вперили поглед в него като омагьосани. Децата се бяха сгушили в скутa на майките си, уморени от лудешките игри и превъзбудени от неочакваните изживявания по време на празненството. Сега очите им се притваряха, но любопитството да слушат разговорите на възрастните, ги караше все още да се борят със съня. Мъжете си подаваха поредното шише с домашна ракия, която предвидливо бяха скътали в кошницата с храна. Нощта бе хладна и с хвърлянето на последните дърва в гаснещия огън, повечето от тях се приближиха по-близо до него. Две влюбени фигури се бяха отдалечили от групата .Нощният хлад не бе пречка, за да бъдат щастливи.
- Синан, внимавай някой таласъм да не ти открадне момичето. – докачи го някой.
- Бай Делчо ме е учил как да се пазя.
Цялата група започна да се смее.
- И как? – попита отново мъжът
- Като не ходя сам в мрака след полунощ. Затова съм и с Кейя, че да ме пази.
- Вие може да не вярвате, ама това си е самата истина.
- Абе, бай Делчо, ти от кръчмата ли се прибираше? – обади се от някъде друг.
- Да, от кръчмата се прибирах, но нека Канелката да каже колко съм пил. Канелка, кажи им?
- Две ракии. Ако трябва да сме честни,откакто познавам бай Делчо, в този ден беше най-трезвен .
- Е, видяхте ли. Сега колко съм пиян и тогава бях толкова.
- Разкажи, разкажи какво се случи онази нощ.
Като чуха, че става въпрос за вампири, таласъми и върколаци, децата още повече се притиснаха в майчиния скут и ококориха очи.
- Та излизам от кръчмата аз и тръгвам към къщи. Дрямката ме наляга затова бързам, колкото може да се бърза нощно време. Все в краката си гледам, да не се спъна и от време на време поглеждам напред, за ориентир. Като наближавам Шейтановия мост вдигам глава и какво да видя! Пред мен не една, не две, а три силуета стоят. Не мога да кажа, че бяха хора, защото през тях се виждаше всичко и къщите, и дърветата. Като приближих успях да различа един мъж и две жени.
- Махайте се от пътя ми! -викнах им аз. А, те не помръдват.
- Бая страх си брал, бай Делчо, щом си почнал да ги командваш!
- Ти пък щеше да напълниш гащите, ако беше на мое място! Отговори напосоки без да се позаинтересува дори кой му е задал въпроса.
- Не го прекъсвайте, де! – намеси се друг.
Бай Делчо отпи глътка ракия от шишето, което му подадоха. Така придобил нови сили той продължи:
- В мига щом им се развиках, те някак си без да си отворят устата даже, ми казаха, че тази нощ четиримата ще се разхождаме. Казах им, че ми се спи и не ми е до разходки, но те настояваха. Силите сякаш ме напуснаха и аз се подчиних. Бях останал без всякаква воля да им се противопоставя. И така цяла нощ обикаляхме ,а когато пропяха първи петли,те изведнъж изчезнаха. Когато дойдох на себе си, бях на Конската глава.
- Че то е на час път от селото!
Бай Делчо само поклати глава, без да продума.
- И къде другаде бяхте? – обади се жена, която Бай Делчо не можа да види, защото бе отвъд огъня.
- Къде ли не.И в Сърневец, и на Каваклийка, и на места, които не познавам. Все места,които не са около наше село.
- Не може да ме убедиш мен в тази история! Освен в кръчмата май си пил и другаде! – надигна се някакъв младеж.
- Генчо, я си сядай на мястото, като не ги разбираш тези работи! – сопна му се възрастна жена. – Вие учените сте като коне с капаци. Ако не сте го учили, значи не съществува,тъй ли!? Сега аз ще ти разкажа една история, която се случи с мен. Ти не помниш, ама някога, когато имаше розобер или се косеше лавандула, минаваха по селата и събираха хора за кърската работа. На еди кой си ден, еди къде си ни събираха, настаняваха ни и на следващият ден тръгвахме . Беше, ако не се лъжа 1989 година. Трябваше да се съберем в центъра на Кольо Мариново. Знаеш го нали?
- Знам го.
- Бяхме около петдесет семейства. Много лавандула бяха засяли тогава, та чак председателя на ТКЗС-то се притесняваше дали ще се справим. Настаниха ни в местното училище. На първия етаж. Всички на първия етаж. Нагоре ни забраниха да се качваме, както и да слизаме в мазетата . Тогава много ни беше страх от властта.Не можехме и да си помислим, че може да не изпълним това, което са ни казали. Тъй като бях взела със себе си внучето, ми дадоха едно голямо легло.
- Че от къде се намериха легла в училището!? – обади се заядливо младежът.
- Знам ли! Но имаше. Та първия ден, както ви казах пазарувахме, готвехме за следващия ден, защото тръгвахме от ранни зори и се прибирахме по обяд. Така мина денят и дойде вечерта. Още по светло всички посетихме тоалетната, която бе наблизо, но извън сградата-на двора. В нашата стая леглата бяха десет с моето. Тъй като бяхме само жени решихме да си лягаме по-рано и да не се съгласяваме с мъжете, които можеха да будуват цяла нощ. Загасихме лампата и заспахме. Колко сме спали не знам, но по някое време усещам как леглото ми се поклаща. Помислих, че внучето спи неспокойно, но когато някой светна лампата разбрах, че всички легла се клатят. Някой викна:”Земетресение!!!” Чувахме отвсякъде силни гласове. Отначало помислихме, че са хората от другите стаи, но когато се събрахме всички в коридора се оказа, че гласовете идват от горните етажи или от тавана. Уплашихме се. Много се уплашихме. Росито, внучката, каза че и се ходи до тоалетната. Вдигнах я на ръце, въпреки че тогава бе почти осемгодишна и доста тежеше. Трепереше като лист. Успокоявах я, че някакви хора са пийнали повече и не ни оставят да спим. Когато излязохме на двора що да видим: близо тридесет, а може и повече мъже обикаляха из двора. Всички въоръжени с пушки, пистолети в поясите им и саби.
- Партизани са били сигурно .– обади се някой.
- Ами !Партизани! Тия бяха едни такива чорлави, с огромни коси и бради, с навити парцали в цървулите, наместо навуща.
- Че какви ще да са били тези хора!?
- Знам ли? Някакви разбойници сигур. Най-смелите от мъжете се престрашиха и излязоха на двора да ги видят. Дори един им се разкрещя да се махат, но те си говореха помежду си на някакъв непознат език и изобщо не му обърнаха внимание, сякаш не го забелязваха. Прибрахме се по стаите и се завихме с одеалата в очакване на утрото. На сутринта, когато разказахме на председателя какво се е случило нощес, той се ядоса и ни каза, че сме се наговорили ,защото не искаме да работим. Тогава близо тридесет семейства си отидоха. Тези, които останахме се събрахме в три стаи. Мъжете изрязаха клекало в дървения под, за да не излизаме нощем до тоалетната. Клекалото бе в края на коридора и не бе закрито с нищо, затова се посещаваше само в краен случай и то вечер.
- И къде са отивали нечистотиите? – отново язвително се намеси момчето.
- В мазата някъде. Абе, Генчо, кой ти гледа за това?
- И после какво стана? – обади се друг.
- Нищо. Бяхме близо две седмици там, но повече нищо не се случи. Може да е било веднъж в годината и да сме улучили момента. А може да са отишли другаде. Знам ли?
Настъпи тишина.Всеки бе останал сам с мислите си от разказа.
- Не ми се сърдете, но такива паранормални явления щяха да бъдат обект на внимание от страна на учените.
- Генчо, не е така. Ако това се е случило само веднъж, как ще го документират, а? – обади се мъжки глас.
- Сега аз ще ви разкажа една история, която не съм я споменала на никой, че може за луда да ме помислят и да стана за посмешище. Но след като чух тези истории събрах смелост и ще я разкажа. Бай Делчо, какво си прегърнал тази бутилка, като любовница. Дай и аз да му ударя една глътка!
- Гюнеш, ти не пиеш!
- Дай, дай, че да събера смелост!
Бай Делчо неохотно подаде бутилката и жената отпи един здрав гълток. Физиономията и се изкриви от болката, която причиняваше ракийката пробиваща си път из хранопровода. След като всичко отмина и тя с охота върна бутилката на бай Делчо намести удобно кръстосаните си крака и започна:
- Когато се ожених за първия си мъж ,отидох да живея в Морозово. Много обичах мъжа си и исках да имаме деца, но не ставаше. Ходих и на лекар, пих отвратителни билки, на лечебни бани ходих и къде ли не, но така и не заченах осем години. Един ден мъжът ми реши, че е най-добре да отидем при някаква туркиня в съседното село Кънчово. Помагала била на много хора, та и на нас щяла да помогне. Нямахме избор. Отидохме. Посрещна ни една възрастна туркиня с шалвари и фередже. Навсякъде бе невероятно чисто. Аз съм циганка, но всеки който е влязъл в къщата ми ще потвърди, че е чисто и подредено. Но нейната къща бе не само богата и чиста, но и някак си странна. Всичко в къщата бе в зелено. Циганско зелено, както се изразявате вие. Пердетата, покривките по леглата, покривката на масата , та дори и стените бяха в бледозелено. Туркинята бе много лъчезарна жена и като видя ококорените ми очи, а аз бях млада, направи всичко по силите си да ме успокои и увери, че нищо страшно няма да ми се случи. Покани ме да вляза в една стая. Влезнах. Вратата се хлопна зад мен. Беше осветена от няколко свещи. Чаках нещо да се случи. Изведнъж сякаш някаква сила ме обърна и ме изведе от стаята. „Какво стана? – Посрещна ме в коридора туркинята. „Не знам. –отговорих аз –Сякаш някой ме обърна и ме изведе от стаята.” „Добре. Ще изчакаме още петнадесет минути и пак ще опитаме.” След петнадесет минути отново влязох в стаята, но онази сила пак ме обърна и ме изведе от стаята. „Това не е добре. – замисли се туркинята. – Защо те извеждат? Чакай да направя по едно кафе и след около час, пак ще опитаме.” Съгласих се. Бяхме само двете. Мъжете бяха излезли извън къщата и чакаха нашето обаждане за резултата. Времето сякаш беше спряло. Исках да се прибирам, но тъй като това бе последната надежда, трябваше да търпя. Беше минало почти час, когато туркинята изведнъж ме попита: „ Мъжът ти не е първият ти , нали? Само двете сме. Никой никога няма да узнае твоя отговор, освен тези, които те връщат.” Нямаше смисъл да я лъжа. Признах си, че съм имала и други мъже.
- Гюнеш, та ти се ожени на петнадесет. От кога си започнала любов да правиш?
Жените се подсмихваха, а мъжете са разсмяха с пълен глас, като подмятаха малко неприлични закачки.
- Започнала съм, когато съм се почувствала жена. Но като не можах да намеря в това село истински мъж, реших да го търся другаде.
Малко позасегнати мъжете се опитаха да се оправдаят по някакъв начин, но Гюнеш ги прекъсна.
- Искате ли да ме слушате или да ходим да си нанкаме!?
- Добре, разказвай.
- Когато влезнах за трети път в стаята стоях дълго там, докато изведнъж не се появи един старец. Сигурно бе поне осемдесет годишен, с дълга бяла брада и дълга бяла роба. Той се приближи до мен и сложи ръце на раменете ми. Изведнъж се почувствах толкова слаба, че не можех да си повдигна ръцете. Стоях онемяла и виждах само свещите през него, на които пламъкът им бе легнал встрани, сякаш ги духаше някакъв вятър. А вятър нямаше. И тогава… Тогава той ме облада.
- Кой? Старецът ли? Голяма късметлийка си! На теб, Гюнеш, само любов ти е в главата!
- Та вие знаете ли какво изобщо е това!?
- Престанете!- провикна се някаква жена. Оставете я да говори.
Отново настъпи тишина. Гюнеш събираше сили, за да продължи своето откровение.
- Когато излязох от стаята, бях пребита от умора.
- Гюнеш, извинявай, че те прекъсвам, но когато старецът те облада, ти гола ли беше?
- Как гола!? Бях си с дрехите. Той някак си влезна в мен, а аз го виждах как стои изправен отпред и свещите виждах зад него.
- И последен въпрос: Хубаво ли ти беше?
Гюнеш се усмихна.
- Беше прекрасно! Може и да не ми вярвате, но такава любов и до сега не съм изпитвала!
- Трябва да опиташ и с мъже от нашето село, че да видиш какво е любов.
- Благодаря, благодаря, Не искам повече разочарования.
- Ей, много устата циганка си.
- Ако беше учила, адвокат щеше да станеш.
- А млъкнете сега, че да продължа.
Мъжете се подчиниха.
- Та когато излязох от стаята и споделих какво се е случило с мен, туркинята каза, че това е бил моя ангел-хранител и щом е бил с мен, това означава, че ме е искал само за себе си и никога няма да ме даде на друг ,за да имам деца. Аз се разплаках, защото имах голямо желание да стана майка. „ Не казвай нищо на мъжа си за това какво се е случило днес.” – посъветва ме туркинята. Така и направих. Казах му, че нищо не се е случило и туркинята ми е казала, че трябва да чакаме, но и самата тя не знае какво ще стане Прибрахме се. Същата нощ пожелах съпруга си, но той сякаш нямаше никакви сили в себе си. Казваше, че тялото му тежи и не може да направи никакво движение. По челото му имаше капчици пот и аз си помислих, че е болен, но на сутринта той се събуди както винаги и отиде на работа. Вечерта още щом легна до мен и отново го побиха капчици пот и каза, че нещо се случва с него и няма никакви сили за нищо. Говорихме до късно. Заспахме. На третия ден на гости дойде зълва ми. Тя беше вдовица и живееше накрая на селото. Рядко ни навестяваше и идването и го тълкувахме, като любопитство от посещението ни в Кънчово. Но истината бе друга. С властен глас тя ни събра и каза следното: „Тази жена – посочи мен –е вещица и ако не напусне този дом, има опасност моят брат да се поболее от зла болест и да умре.” Съпругът ми вместо да ме защити ме погледна ужасен и процеди през зъби: „Усетих, че има нещо, мамка ти циганска! Махай се от тук и да не те виждат очите ми повече!” Опита се да ме удари, но щом го погледнах сведе ръка. Сигурна бях, че се уплаши. Аз бях по-ужасена и от него. Чувствах се предадена и унизена. Разплаках се. Зълва ми стана и понечи да си тръгне, но аз я спрях. „Айша, чакай! Аз ще си тръгна независимо, че не съм вещица, но искам да кажеш на всички нас, какво те накара да мислиш така?” Айша отначало се дърпаше, но когато я обвиних, че иска да ни развали семейството, тя седна на стола и ето какво разказа: „Същия ден, когато се върнахте от съседното село бях решила да дойда и да разбера какво се е случило, но после реших, че вероятно ще сте уморени и няма да ви е до моето посещение. Затова размислих, че ще дойда при вас на следващия ден. Както винаги на смрачаване заключих всички врати и прозорци. Знаете какво може да се случи на самотна жена накрая на селото. Винаги съм го правила. Та още не беше се смрачило напълно, когато на прозореца се почука. Уплаших се, но когато открехнах пердето и видях лицето на Гюнеш, дори се зарадвах. Помислих че иска да ми разкаже какво се е случило при туркинята. „Как Гюнеш ще е била при теб, като си беше у дома!? – гледаше учуден съпругът ми. – Айша, ти сигурна ли си в това, което казваш!? Да не си сънувала!?” Де да беше така. Когато отворих вратата и тя влезе, изведнъж се превърна в белобрад старец. И този старец …..ме изнасили.” „Айша, какви ги говориш!? Защо не се отбраняваше!?” „Да се отбранявам ли!? Тоя старец взе всичките ми сили още щом ме докосна по раменете!” „ А защо не дойде още тогава!?” Съпругът ми крачеше нервно из стаята. „Защото може би не исках да повярвам, че наистина това се е случило. Но когато на втората вечер отново се почука на прозореца и видях твоята Гюнеш, разбрах, че пак е той. Не му отворих. Побързах да се прибера в другата стая, но когато влезнах в нея, той бе там. Опитах се да изкрещя, но от устата ми не излезе нито звук. Реших да изляза от стаята, но вратата не се отваряше.” „Отново ли те изнасили!?” – гледаше я ужасен съпругът ми. „Не. Каза ми, че ако тя не си отиде от твоя дом, ти ще умреш, а той ще ме посещава всяка нощ, докато това не стане. Затова съм тук. Е, Гюнеш, какво криеш, вещице!?” Нищо не казах. Събрах си багажа и се върнах в моето село. Това е.
След кратко мълчание някой се обади:
- Не мога да разбера, този твой ангел – хранител , защо ще иска да те остави цял живот без деца? Не ми е ясно.
- То, ако имахме много акъл, всичко щяхме да разбираме, ама не е така. Затова само умуваме. Знам ли какво са намислили духовете да правят с мен?
- А, другите мъже?Защо ги напусна ,Гюнеш!? И те ли бяха като първия?
- И те. Затова казвам, че мъже няма.
- Това е защото от страст, вцепеняваш всеки мъж. – подметна друг.
- Може и така да е. Обичам да правя любов, ама Господ е решил да ме озапти, че да не повредя някой.
Повечето деца бяха изпозаспали, та затова смеховете и закачките бяха приглушени и шептящи. Огънят отдавна се бе превърнал в трепкаща жар и наобиколилите го люде се загръщаха все повече и повече, та да се предпазят от нощния хлад.
- Много интересно, защо тези неща се случват на другите хора, а с мен – не.
- Защото не си вярващ, бе Генчо.
- Те върколаци и духове не ходят при такива като теб, че да не ги повредиш. – намеси се друг
- Според мен това е следствие от невежеството ви. – изправи се младежът. – Вярата и невежеството изграждат във вас паранормални образи, които са в разрез с действителността.
- Генчо, говори по нашенски, та да те разберем какво казваш.
Генчо поклати глава, безсилен пред всички онези, които го гледаха с подигравателна усмивка.
- Според теб, аз невежа ли съм? – от мрака изскочи силуета на Кейя. – Мислех тази нощ само да слушам, но сега ще ви кажа какво се случи с мен. Е, не е кой знае каква история, но е още едно доказателство, че съществуват паранормални образи, които са част от нашия реален свят.
- Бря! – обади се мъжки глас – Тук стана баш като университет. Умно село сме, ей!
Кейя се намести по-близко до огъня и започна:
- Знаете, че Мукадес беше най-добрата ми приятелка и когато реши да се омъжи, аз отидох на сватбата и в Свобода.
- Още се чудя как тая Мукадес успя да излъже оня циганин. Та тя бе винаги с бълхи и въшки. – намеси се Синан.
- Според теб, тя ли бе виновна за това!? Нима някое дете е виновно, че родителите му тънат в мизерия!? Какво можеше да направи тя!? Та родителите и не купуваха дори сапун! Всяка седмица идваше у нас, за да си намазва косата с газ и яйце. Мислиш, че не се срамуваше от това, ли!?
- Чакай, Кейя, ти се ядоса. Казах го на шега.
- Мери си думите, Синан! Не знаеш какво ще ти предложи съдбата утре. Днес може да си добре, защото си се родил в дома на заможни хора, но утре може да си по-въшлив и от Мукадес.
Синан млъкна, осъзнал, че бе прекалил и работата не върви на добре. Настъпи кратка тишина. Явно, Кейя овладяваше нервите си, преди да започне своя разказ.
- Та когато отидох на сватбата, първото нещо, което ми направи впечатление бе къщата – огромна.С много голям двор пълен с цветя.А, Мукадес бе ослепително красива. Синан, ако видиш Мокадес сега, ще ме зарежеш заради нея.
- Да, бе! Махни я тая циганка!
- Това не мога да приема в теб – разделянето на хората по етноси и вяра. Нима смяташ, че един турчин е по свестен от всички цигани !? Нима мислиш, че щом си мюсюлманин и си повече от всеки християнин!? Ако смяташ така – прав ти път и си намери друга – по-послушна.
Усетили, че хубавото празненство може да се превърне в скандал между двама влюбени, седящите започнаха да подканят Кейя да започва своя разказ, а тя не сваляше святкащи очи от отдалечаващият се в мрака Синан. После извърна глава към присъстващите около огъня и се усмихна.
- Аз ще бъда кратка, защото моята история не е дълга. Та сватбата мина и замина. Беше много весело и хубаво. Най-вече се радвах на щастливата Мукадес. Вечерта уморени от игри и пиене, разбира се, всички изпозаспаха, а аз останах в една стая с децата, които все още гледаха телевизия, а други играеха на игри. Направи ми впечатление, че всички лампи в къщата светеха, но аз го приех от това, че все пак е сватба и има много гости и е редно да се ориентират правилно в една къща. Някъде по малките часове ми се приходи до тоалетната, а тя бе на двора. Имаха външна тоалетна, въпреки че къщата бе толкова голяма. Намираше на около тридесет метра зад къщата и до нея водеше пътека от плочки, която също бе осветена. Позачудих се дали да измина това разстояние, защото малко се страхувах, че може в нея да има човек. Реших, че няма да е кой знае какво прегрешение, ако клекна до самата къща и си свърша нуждите. Клекнах в сенчестата страна и в този миг, сякаш усетих нечие присъствие. Извърнах глава и видях, че някакъв човек на около пет – шест метра ме гледа. Възрастен човек с дебело палто и шапка. А беше посред лято. Сякаш сърцето ми спря от страх. Човекът нищо не правеше. Стоеше там и ме гледаше. Бавно се надигнах и без да свалям поглед от него, леко се придвижих към светлината и хукнах. Прибрах се в стаята при децата, но така и не можах да мигна повече. На сутринта разказах тази случка на Мукадес. Тя ми каза, че този човек бил бившият стопанин на дома. Когато починал синовете му, след месец решили да продадат къщата, но никой не искал да я купи, защото някои от земляците многократно бяха виждали силуета на баща им в двора и се страхуваха. Разбира се цената на къщата главоломно падала, докато семейството на мъжа на Мокадес не решили да я купят. С годините бяха свикнали с неговото присъствие. Всъщност почти го бяха приели като член на семейството и изобщо не се страхуваха от него. Напротив, поздравяваха го най-учтиво и му казваха какво са решили да правят в неговия дом или двор. Казваха, че е добър човек, въпреки че никога не бе проронил дума. Опасявайки се, че някой от гостите може да се срещне с него , домакините бяха запалили всички светлини, защото той се явявал само в мрака и никога на светлина. Та това е моята история.
Хората мълчаха, докато възприемат и тази история. Тънкото гласче на разревало се дете ги изкара от унеса.
- Да си ходим вече, а?
- Късно стана.
- Още малко и ще стане полунощ, а през Шейтановия мост трябва да преминем.
- Бай Делчо е тук. Няма страшно.
От огъня отдавна бе останало само пепел. Хората бавно се надигаха от местата си и поемаха по стръмната пътека. Там, долу, на асфалтирания път отново се събраха и вкупом със смехове и закачки поеха към селото. Като наближиха моста изведнъж някаква жена тихо простена:
- Върколак! На моста има върколак!
- Привиждат ти се вече върколаци ! – измуча мъжът и.
Но колкото повече приближаваха, толкова повече се открояваше силуетът на съмнителното същество . То се придвижваше ту наляво, ту надясно и принуди жените да отстъпят с децата зад гърбовете на мъжете, които макар, че изпитваха може би същия страх, намираха воля да продължат напред. Едва, когато стигнаха на десетина метра от моста, се открои снагата на Синан.
- Изкара акъла на жените бе, Синан. Помислиха те за върколак. Ти не си ли си легнал вече?
- Чакам Кейя.
- Аха.
Когато съзря любимата си сред тълпата, Синан се приближи до нея и прошепна:
- Извинявай, Кейя! Беше права.
- Че коя жена не е права? – провикна се някой, което накара и мъже и жени да избухнат в неудържим смях и да пресекат моста без страх.




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tutankhamon661 - lgg560531
21.07.2013 22:51

Ти си неизчерпаем извор за интересни постинги!

цитирай
2. jediknight - поздрави :)
21.07.2013 23:12
Струваше си да го прочета.
цитирай
3. lgg560531 - към tutankhamon661
22.07.2013 06:42
Благодаря Ако бях добър писател и можех да изразя всичко, което ми е в главата щях да съм река.
цитирай
4. lgg560531 - Към jediknight
22.07.2013 06:44
Благодаря. Всъщност историите са се случили в действителност
цитирай
5. danikova12 - много вълнуващ разказ, много ми ...
31.07.2013 12:42
много вълнуващ разказ,много ми хареса :)
цитирай
6. lgg560531 - към danikova12
31.07.2013 12:58
Благодаря
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lgg560531
Категория: Други
Прочетен: 632033
Постинги: 878
Коментари: 700
Гласове: 2182
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031