Пътували двама приятели към града. Пътя се извивал край буйна река. Разговаряли какво необходимо ще закупят от тамошния пазар, когато видели в реката давещ се човек. Единия, както бил с дрехите, веднага се хвърлил във водите. Дрехите му бързо се намокрили и започнали да тежат и да го дърпат към дъното. Въпреки мъката, с която плувал, успял да стигне до давещият. Хванал го за дрехата и бавно го помъкнал към брега. В това време другият, който стоял на брега, намерил дълъг прът, който подал на другаря си и така спасили давещият. След като го изкарали дълго лежали на земята изтощени от умора. Когато си отпочинали, започнали да се радват, че всичко е преминало добре и сега са живи и здрави.
– Какво се случи човече? Как се отзова в тези буйни води на реката?
– Вие…вие сте пълни нещастници! С какво право се месите в личния живот на човека!? Аз дойдох тук, за да сложа край на живота си, а вие ме спасявате! Вие сте пълни кретени!
Спогледали се недоумяващи двамата спасители. След дълго мълчание единият се обърнал към другия:
 

Не се гневя на нашата съдба,

щом научих аз едно:

не ти ли е поискано с молба,

нивга не прави добро.

угодия на този свят! Историята Ви е показателна за това!

Затова и не трябва да се угажда.

всеки си има разбиране за това, кое е добро и всеки е прав за себе си. Може би едно от добрите неща е да уважаваме човешките разбирания.

Интересна и поучителна история!

Така е. понякога знаеш, че си прав, въпреки че всички смятат обратното.