Когато човекът, преди може би милиони години е разбрал, че със своята сила би могъл да принуди по слабите да работят за него е създал робството. Робството е начин да печелиш, без да влагаш почти никакви усилия. Днес сами приемаме робството, не срещу храна, както е било преди, а срещу някакво заплащане, което в повечето случаи е мизерно. Едва когато човек осъзнае, че е роб по своя воля, ще поиска да промени света и да се освободи. Ще бъде много, много трудно, защото властта и силата е в парите, а властта се дава с реки от кръв Зад гърба на тези, които са с пари стоят всички, които биха ги защитили: правителство, полиция, армия и множество роби, които биха били лесно подкупени. Питам тогава: Ще бъдем ли някога хората свободни някога или съдбата ни е да бъдем винаги разделени на роби и робовладелци?

почети философия и Платонови форми на управление...
закона за отрицание на отрицанието
Сенките на забравените прадеди...
свободен е само умния и образован
глупака-роб се бори за да стане робовладелец ;-(( уви

Платон съм го чел преди тридесет години. Аз пиша не за духовната свобода. За това си прав.

Земята е училище, в което човек се учи да е духовно свободен.
Без духовна свобода на земята никой не може да е истински щастлив най-малкото поради факта, че щастието му тук по необходимост е временно - краят му идва със смъртта на тялото. Тази мисъл винаги ще помрачава човека, докато той не се освободи духовно. А свободният духовно е независим от каквито и да са обстоятелства на тази земя.
Не може да се говори за друга свобода, освен духовна. Тя е залог за човешкото щастие. Безпредметно е то да се търси другаде и в друго нещо.

"Днес сами приемаме робството" - поради страх от смъртта, поради духовна слепота.

Напълно си прав. Все пак аз не пиша духовното робство.

Ще разкажа един случай от студентските ми години. Пропуснах първия урок по "Политическа икономия"(Политикономия) и колегите ми ме предупредиха, че Преподавателя много гневно се изказал за отсъстващите. Отсъствах, защото трябваше да си уредя въпроса с квартирата. Подготвих се за часа по Политикономия, както ме бяха предупредили колегите. Часа започна с разпит на отсъствалите в първия час. Дойде и моят ред. Тъй като темата беше тъкмо тази, а имено за "Битието и съзнанието", след като обясних причината за отсъствието, споменах и това, че "Битието определя съзнанието". Поясних, че като няма къде да живея, няма как спокойно да присъствам на занятията и че онзи ден съм си решила проблема и вече няма да отсъствам. Да, ама не. Този преподавател ме правеше на идиот цяла година, и това не му беше достатъчно та ми осигури и прекъсване за една година. ... За малко да ми добави още една година застой, ако не бях поела риска да му възразя на поредния поправителен изпит, че ще се оплача на Ректора за неговото поведение и ще искам Комисия. Изпита приключи за секунди без изпит и с тройка (Среден, 3) в книжката ми. Дори не прибра писмената ми работа.
Това са примери за проява и непроява на свободна воля.
Животът ни предлага много разновидности на потъпкване на свободата.
Търпението и мисълта, че знаем и разбираме, понякога не са достатъчни!
Поздрави!

само една забележка - въпрос?
Може ли да си духовно свободен, ако другите са в робство? /писано е доста/
И може ли ако си роб, да си свободен духовно?

историята е много интересна и поучителна. В нея ясно е изразено, че недостатъците не са функция на мозъка, а на душата. Ако човек е добър, ще те разбере, ако си е зло, ще направи всичко, за да задоволи вампиризма си.

И в двата случая може да си свободен. В първият случай може да страдаш, за това че другите са роби. в другият - никой не може да окове душата.

Мир, радост и щастие човек може да намери само в духовната си свобода. Работата е там, че ние не познаваме екзистенциално духовната свобода и сега само спекулираме с понятия. Докато не изживеем тази духовна свобода, няма да разберем за какво всъщност става въпрос. Но до нея има път, принципи, които трябва неотклонно да се прилагат от човека, решил да се освободи, спаси. За такъв човек само свободата вече има значение, но не свобода В този свят, а ОТ този свят.
В такъв смисъл търсачът на духовна свобода не се интересува от това, дали външните условия му налагат да живее като роб. Който търси свободата, влиза в пътя на любовта и всяко насилие му е чуждо. За търсача, ако извоюването на външна свобода означава да приложи насилие, той може да мине и без нея, защото това би означавало да замени вечната духовна свобода с временната външна. Ето защо отговарям, че човекът, който е външно роб, може да е вътрешно свободен или по-точно - устремен към свободата. Малцина живеят духовно освободени на земята, повечето се учим.
Може ли да си духовно свободен, ако другите са в робство? Никой не може да освободи духовно друг човек, освен себе си. А освободеният може само да бъде пример, жив пример за това как да живеем, за да вървим по Пътя към свободата. Но Пътя не може да бъде извървян от когото и да било вместо когото и да било друг.
Отговарям, че да - може да си свободен, ако другите са в робство.

Вижте, това е тема, голяма колкото живота. С думи нищо няма да оправим. Много лесно можем да се объркаме в тях.
Не е важно дали си роб или цар в този свят, важно е дали вървиш към свободата си. А външните условия на живот нямат нищо общо с това.