Капитана отвори с шут вратата и изкрещя:
– Къде е Фифи!? Махмуд! Махмуд!
Помощник капитана се смъкна тичешком в трюма.
– Махмуд, къде тази пачавра, Фифи!?
Арабина се почеса по главата, като помълча за миг и да намери подходящите думи, с които по заобиколен начин да каже истината на своя капитан.
– Снощи много пихте капитане.
– Вярно е. Този ром е май менте.
– И после играхте комар.
– М-м-м не си спомням, но щом си ме видял да играя, значи е така.
– И тогава загубихте Фифи.
– Как така!? Аз не губя на комар.
– Нали ви казах, че много пихте.
– И от кой загубих?
– От Дървеният крак.
– От Макс!? Аз да падна на покер от Макс!?
Помощник капитана само кимна утвърдително с глава, при което капитана продължи да си говори сам:
– Не може да бъде! Вероятно е подменял карти. Ще го убия!
Арабина сложи ръка на рамото му и прошепна:
– Спокойно капитане. Успокойте се! Излезте, екипажът е горе и се усмихвайте, сякаш нищо не е станало и ви е безразлично за Фифи.
– Но на мен не ми е безразлично. Какво ще правя през цялото време, докато се яви някой кораб за абордаж!?
– Ще играете. Роля. Малка роля. И разбира се ще съставите план как да си я върнете.
– План да си я върна?
– Точно така.
– Значи плана е готов. Качвам се горе и го гръмвам.
– Капитане! Знаете какво може да последва!?
– Какво?
– Бунт и недай си боже той пък да спечели и да стане капитан…
– Бунт ли каза?
– Точно така. Ето защо трябва много добре да преосмислите плана си.
– А ти имаш ли някакъв.
– Ами…
– Жокер от приятел.
– Имам един, но не знам дали ще се съгласите да изиграете ролята.
– Казвай. Аз съм стар артист.
– Довечера няма да пиете.
– Как няма да пия!?
– Искате ли Фифи или не!?
– Искам я разбира се. Друга на борда няма.
– Тогава ще направите следното: Както казах – никакъв алкохол. Само ще посягате към бутилката и ще изплювате рома.
– Да изплювам рома!? Е, това не мога да го изиграя!
– Тогава: сбогом Фифи.
– Добре де, не може ли да го изплювам в едно шишенце и после да си го изпия.
– Може, разбира се.
– И после?
– Когато се напият всички, ще им предложите да играете на покер. Те ще са пияни, а вие трезвен. Така ще си вземете Фифи.
– Махмуд, ти си гений.
Арабина се изчерви от срам, но леко матовият му тен не позволи това да стане видно.
Само след миг и капитана отново придоби съсухрен като чироз вид.
– Махмуд, ами аз нямам пари. Какво да заложа?
– Капитанството.
– Ти луд ли си!?
– Всеки ще се изкуши да играе с теб при такава миза.
Сам след кратък размисъл и капитана братски прегърна помощника си.
– Махмуд ти си гений. Толкова хитър арабин не съм срещал дори на Карибите.
– Там няма араби, капитане.
– А къде има?
– На изток и юг от Средиземно море.
– Това пък къде е? Локва някаква. Всъщност на суша не съм срещал арабин. Само на кораби. Едни такива с чалми, с обеци на ушите и се бият с джобни ножчета. Как им викаха.., аха ятагани. И все пак Махмуд, не ми приличаш на арабин. Майка ти ли е арабка или татко ти. Не може да са и двамата араби.
– Няма значение какви са родителите ми капитане. Те отдавна не са на този свят. По важно е сега да се съсредоточим върху плана.
– Независимо какъв си, Махмуд, ти си гений.
Арабина отново се изчерви, но отново остана незабелязано от капитана.
– Да, господа пирати, чака ви кошмарна нощ.
– Но-о-о….без алкохол.
– Разбира се. Нали, ако близна само и те веднага ще открият, че ги мамя. Всъщност какво е това гений? Чух някой да го казва на друг, ама кой и къде беше не си спомням.
Въодушевен от близката си победа и най-вече от това, че ще си върне Фифи, капитана не дочака отговора на помощника си и заизкачва стълбите към палубата, където го очакваше екипажа.
След неизменните закачки с екипажа си и напътствия за курса на кораба, капитана забеляза седнала на една от спасителните лодки неговата Фифи. Риши да й сподели, че скоро отново ще са заедно, но усмивката му бързо замръзна, когато видя щастливото лице на любимата си.
– Нещо много ми сияеш, Фифута!?
– Хубаво време, мой капитане. Виж каква бистра вода и какъв добър попътен вятър.
– Това ли било!?
– Не си ли съгласен?
Капитана изплю тютюна през борда и освирепял се прибра в каютата. Едва сега осъзна, че Фифи му липсва. Обичаше малките й гърди. И бедрата й обичаше. Всъщност обичаше да я гледа как си сресва косите, как спи, как кокетничеше и изобщо всичко, което тя правеше. После се замисли дали не е влюбен в нея, но след кратък размисъл махна с ръка, за да пропъди тези си дяволски мисли. Опита се да мисли за плана, но в него винаги се пробутваше сякаш образа на Фифи. Изнервен капитана посегна към шишето, но бързо отдръпна ръка. Знаеше, че наближава съдбовна нощ, със съдбовна мисия – да си върне Фифи.
За своя изненада, капитана цяла нощ надигаше от бутилката без да преглътне нито една капка, въпреки огромното изкушение. Когато обяви, че залага своят капитански пост, почти целият екипаж седна на масата.
– Много кандидати за капитанското място имало в моя екипаж.
– Днес е твой – утре може и да е на някой друг – Обади се Тъпата кама.
Капитана се усмихна:
– На кого ли ще викам утре „Слушам, капитане”.
Всички се разсмяха. Някой се провикна:
– Да пием за утрешният капитан.
И всички надигаха от шишетата.
– Не бързай, капитане. Още малко и ще са твои. – Прошепна на ухото му арабина. – Бъди търпелив.
Фифи повече от два часа бе седнала върху дървеният крак на Макс и разбира се, така щеше да стои цяла нощ, без кракът му да изтръпне или умори.
Капитана помоли да бъде извинен, че временно ги напуска, но простата му алармираше и повече не можеше да се сдържа.
Всички бяха изненадани от това откровение, но когато капитана ги остави, някой се провикна:
– Фифи, капитана не вдига ли вече самолета?
– Че той е капитан на кораб. От къде да знам вдига ли самолет или не.
Всички се разсмяха, а някой се провикна сред глъчката:
– Да пием за повдигачите на самолети тогава.
Когато след час капитана се появи, някои които бързо искаха да заемат неговото място започнаха да нервничат и това бе добре дошло за капитана.
Както бе предрекъл арабина, нощта премина при пълен успех. Капитана си върна не само Фифи, но и спечели още толкова много пари, че арабина трябваше да му помага за пренасянето до капитанската каюта.
Цял ден капитана премисляше думите, с които да накърни любимата си, но кагато останаха сами в тясната стая и Фифи взе да сваля една по една дрехите си, капитана сякаш онемя и всичките му реплики потънаха в океанското дъно.
Нощта беше прекрасна. Капитана си оказа пилот от висша класа и самолета му все набираше и набираше височина, докато накрая земното притегляне се оказа по силно и самолета се взриви. След това Фифи заспа непробуден сън, а капитана дълго размишляваше върху премеждията му от миналият ден и постигнатото през днешният. Осъзна, че алкохола отново може да му погоди някоя мръсна игричка и си обеща, че никога няма да пие повече от бутилка, особено ако трябва да играе на зарове или покер.
Утрото бе неочаквано красиво. Попътния вятър носеше шхуната към Малдивите, а океана с една бистра вода…Капитана дъвчеше поредният си стрък тютюн, когато до него се приближи Макс.
– Капитане, искам да поговорим.
– Слушам те, Макс.
– Капитане, искам си Фифи.
– Как така искаш си я. не помниш ли, че снощи си я върнах на карти.
– Така е капитане, но Фифи ми липсва. Чувствам се самотен. Не мога да живея вече без нея.
Капитана искаше да му каже, че и той се е чувствал така и затова никога повече няма да я загуби.
– Капитане, – в очите на Макс сякаш се появиха сълзи и гласът му започна да трепери. – ще ти дам каквото си пожелаеш, само ми върни Фифи.
– Невъзможно е Макс. Когато умра – може би.
– Капитане, давам десет таланта, за да бъде с мен една единствена нощ.
– Няма да стане, Макс!
В това време помощник капитана се приближи до двамата и докладва на капитана, че барометърът рязко спада, което предвещаваше буря.
– Свалете платната от грот – мачтата! Курс – три румба надясно!
Помощник капитана повтаряше заповедите на капитана си и следеше за тяхното изпълнение.
– Представяш ли си, Махмуд. Иска да му върна Фифи. Моята Фифи. Каква наглост само! Щял да ми даде десет таланта само за една единствена нощ.
– Това е хубаво. Това означава, че ще бъдете богат и можете да имате много Фифи-та.
– Не те разбирам, Махмуд. Какво искаш да кажеш. Говори направо. Какви са тези маниери на госпожица завършила оперно пеене!?
– Ами всичко зависи от вашите чувства към Фифи.
– Чувства като чувства. Хубава е. Харесва ми. Това е.
– И страдате, когато не е до вас.
– Така е, но нищо повече.
– Щом нямате никакви чувства, дайте я на Дървеният крак за една единствена нощ, щом толкова я желае.
– Махмуд, ти луд ли си!? Как така да я дам за една нощ. И Макс да си бута дървеният крак, там където не трябва!?
– Какво ви интересува, капитане, само една нощ и имате десет таланта. Толкова си разделихме при последният нападение.
– Но тези французи нищо не носеха в галерата. При абордажа загубихме Гранясалия и Протезата, които струваха повече от цял екипаж французи. Не помниш ли, че преди пет години си разделихме по петстотин таланта, след като завзехме онзи английски кораб… забравих му името.
– Капитане, съсредоточи се върху целта. Десет таланта. Нали разбираш, че който държи парите, държи и властта. Утре Дървеният крак ще даде десет таланта, после друг и така нататък, докато им вземете парите на всички. Много народ е обеднявал заради пороците си, а и колко още ще обеднеят… Цял живот ли ще обикаляте океана с това продънено корито!?
– Не, не мога… Изстена капитана.
– Както желаете, капитане. Никой човек с добро сърце и тънки чувства не забогатява. За да забогатееш трябва хладен разум и безразличие към чувствата на хората. Какво като някой обеднява заради пороците си!? Да не си му ги наврял ти тези пороци в носа. Ето например Вие, как обедняхте за една нощ. На кой му пукаше за вас!? На никой, освен на мен. Така и вие трябва да сте безразличен към чувствата на хората.
– А какво ще каже Фифи!? Ще е съгласна ли?
– Кой я пита, капитане? От какво се нуждае жената най-много?
– От къде да знам!? – смутолеви капитана.
– От пари разбира се. С пари тя ще може да си закупи всичко необходимо за да бъде още по-красива и привлекателна за мъжете.
– Какви мъже!? Не, не мога!
– Само една нощ и тя отново е ваша, но с десет таланта във вашият джоб. Тогава ще и предложите примерно два от тях за свършената работа и сам ще се убедите колко щастлива ще е тя.
– И аз как после ще легна с нея!?
– А как легнахте, след като е била при Дървеният крак? Същото. Ще си измие вазичката и готово. Помислете си. Сега ви оставям, защото бурята ще ни връхлети всеки момент. Ето още една причина да се заемете с нещо по-стойностно.
– И да отида на сушата!?
– Ако трябва.
После грохотът на бурята заглуши техните думи, но не и мислите на капитана. „Хитър е този арабин. Благодарение на него си върнах Фифи. Обичам това момиче. Малко е тъпичка, ама какво тяло има… Само като се сетя за него и ме обливат вълни от около седем, може би осем бала по цялото тяло. …и да я дам на Дървеният крак!? Ама това са десет таланта. Много пара. И само за една нощ. Що пък не. Ще послушам Махмуд. Умен е и никога не ме е подвеждал.”
Привечер бурята утихна и капитана се прибра в каютата си. Не след дълго пристигна и арабина.
– Махмуд, съгласен съм с твоят план.
– Радвам се капитане, че искате да забогатеете и да промените живота си.
– Ще отида да му кажа на Дървения крак, че съм съгласен.
– Не! Недейте! Така ще разбере, че не държите на нея и ще започне да се пазари. Изчакайте той да се поизмъчи и отново да ви помоли, а вие се радвайте на Фифи, докато чакате.
– Така и ще направя. Благодаря ти Махмуд за ценните съвети. Когато взема талантите ще си ги разделим поравно, защото без вашата помощ, нищо нямаше да спечеля.
– Благодаря ви капитане, но аз не искам нищо. Правя го, защото ви уважавам и ценя. Щастлив ли сте вие – щастлив съм и аз.
Капитана прегърна помощника си и му призна, че по-добър и верен приятел от него никога не е имал.
Само след две дни Дървеният крак отново посети капитана в каютата му.
– Капитане, имам всичко на всичко четиринадесет таланта. Давам всичките за една единствена нощ с Фифи.
– Макс, ти си може би най-добрият приятел. За четиринадесет таланта ще ти отстъпя Фифи не за една, а за две нощи, за да разбереш колко уважавам твоите чувства.
– Благодаря ти капитане. Ето парите. Нося ги. Знаех, че ще ме разбереш.
Капитана прибра парите, като внимателно ги преброи и ги мушна в пазвата си.
– Намери Фифи и й кажи да дойде при мен. А ти се подготви палавнико. След малко ще е при теб. Давам ти два дни отпуск за особени заслуги към мен и пиратството въобще.
– Благодаря ти капитане.
Лицето на Макс придоби толкова щастлив вид, че капитана за малко да му се насълзят очите, но се сети за думите на помощника си, че при сделки не трябва да има абсолютно никакви чувства.
За капитана два дни минаха в броене на пари и нови планове за тяхното увеличаване. Въпреки, че Фифи се завърна сияеща и с щастливо лице, капитана й даде две таланта, при което тя се хвърли на врата му прималяла от щастие. После се любеха. След това Фифи заспа, а капитана отново потъна в мисли. Разбра нещо, което го озадачи: Когато изгубваше Фифи, я желаеше още повече. Завърне ли се, той ставаше много по-добър любовник, отколкото когато бе при него. А и тя сякаш се превръщаше в истинска фурия. Какво ли щеше още да научи за себе си?
Сред екипажа веднага се разнесе мълвата, че капитана е дал два дни отпуск на Дървеният крак, за да пусне котвата във Фифи, срещу четиринадесет таланта. Всеки започна да си прави сметка, колко има и дали и той не би могъл да се възползва от тази оферта.
После започнаха да валят предложения. Тоз който нямаше пари предлагаше ценности, други труд, който бе веднага отхвърлен, трети бъдещи доходи, които отново бяха отхвърлени. За капитана бяха нужни само пари и всичко останало с неясни печалби бяха пренебрегнати.
Фифи прекарваше нощите си само в каютите на тези, които можеха да си платят. Правеше го с удоволствие, защото така хем се разнообразяваше, хем печелеше и бе натрупала доста добро състояние.
Пренебрегнатите започнаха да умоляват, дори да се сърдят на капитана, че не са превзели никакъв кораб в последно време и щели да го напуснат, ако в най-близко време не нападнат нещо, за да си докарат определени доходи. Капитана много добре знаеше за какво им бяха нужни тези доходи. Знаеше също с какво настървение щяха да атакуват ако ще и корабът на Негово Императорско Величие. Екипажът му бе заразен от болест. Тази болест да имаш колкото се може повече и най-доброто. Да имаш повече от другия, да си удовлетворен и доволен.
След няколко дни нападнаха огромен кораб, който им донесе изключително много пари и злато. През цялото време на нападението капитана, по настояване на арабина, стоеше далеч от бойните действия и само наблюдаваше. Направи му впечатление, че екипажът му се биеха като лъвове. Никога не ги бе виждал такива. Бяха безжалостни и свирепи. Какво ли не биха направили за печалба.
След битката разпределиха парите справедливо.
Два месеца по-късно бяха вече притежание на капитана.
Един ден помощника капитана влезна в каютата му.
– Капитане, екипажът отново се бунтува. Нямат пари за Фифи. Имам предложение, но всичко зависи от твоята воля.
– И какво е то, Махмуд?
– Да основеш частна банка.
– Какво? Каква е тази банка?
– Това е хранилище с пари. Съвсем законно. Даваш пари на нуждаещите се срещу определена печалба за теб. Например даваш сто таланта на еди кой си за определен срок, като след този срок той ти връща сто и двадесет таланта, например.
– Ами ако не може?
– Затова при сключване на споразумението той си залага къща, имоти, каквото има и ако не ти ги върне, му ги взимаш, както е по закон. Държавата те защитава.
– Пука й на държавата за мен.
– Пука й, защото и тя ще взима от тебе заеми.
– Сложна работа. Не е за мен.
– Изобщо не е сложно. Лежиш си по цял ден, без да се страхуваш, дали няма да пратят кралските сили, за да те унищожат, нито от бунтове се интересуваш. Само лежиш и събираш пари.
– Ще си помисля Махмуд. Ще си помисля.
– И Фифи ще е само твоя. Ако искаш и за нейното бъдеще съм помислил.
– Така ли?
– Да. Ще построиш сграда, красива и луксозна. С много стаи и момичета. Едните млади, другите с опит, руси, черни, всякакви. Фифи ще им бъде капитана. Един вид ще ръководи този свят дом. Тя ще решава кое е хубаво, кое не, коя ще остане да живее там и коя не.
– И всички ще са мои.
– Разбира се капитане, но те същевременно ще работят за теб. Ще обслужват закъсали мъже, които си плащат, за да имат тези момичета. Например един талант за една нощ с момиче, което му харесва.
– Малко е един талант.
– Не е, капитане. Тук на пиратския кораб има само едно момиче за петдесет мъже, а там момичетата се разкарват по улиците. Конкуренцията е голяма. Но си помисли: всяка нощ ще има поне по петдесетина нуждаещи се. Това са петдесет таланта на вечер. Като премахнем десет таланта за разходи, остават четиридесет таланта чиста печалба само за една нощ. Може да пресметнеш колко ще притежаваш след година или десет, например.
– Идеята ти не е лоша, но какво ще правя аз без Фифи на този кораб!? Пък и тази банка…
– И за това съм помислил. Ако искаш аз ще сляза на брега, за да подготвя всичко: строителство на нова банка или закупуване на стара и красива сграда, ремонти, дома за момичета и прочее. Когато съм готов, слизате на брега с Фифи, а на кораба оставяш най-верния си приятел за капитан.
– Ти си ми най-верния.
– Капитане, не мога да се разкъсам, нали?
– Прав си. А какво ще печелим например за една година.
– Не знам колко, но според моите изчисления, толкова колкото си спечелил досега от цялото си пиратстване.
– Наистина ли?
– Напълно.
– Тогава започвай. Колкото пари ти трябват ще ги имаш.
След седмица Махмуд слезе на брега с определена сума пари и започна да върши това, което бе обещал на своя капитан. За всичко свършено докладваше на капитана си, като се срещаха в тъмна доба на Острова на акулите .
– Капитане, всичко върви по план. Вписани сме в държавните регистри като Втора частна банка.
– Защо не първа?
– Има вече такава. Но тя е бедна и ние ще я закупим след някой друг месец.
– А, добре.
– Но има едни дремни детайли, които не знам как да ти ги кажа, без да се засегнеш.
– Какви?
– Например правителствените органи искат да знаят кой е собственик на банката. Нали разбираш, че ако кажа името ти, ще възникнат проблеми поради това, че парите не са изработени с честен труд.
– Ние се бихме честно. Жертвахме се за тях.
– Капитане, ние сме пирати. Вече за другите трябва да сме честни и почтени хора.
– И какво ще правим?
– Тъй като банката трябва да има директор, аз ще напиша моето име като такъв, а ние ще си знаем кой е истинският собственик. Ще ръководиш в сянка.
– Става. Макар да исках името ми да се знае.
– Не е нужно да се знае. Може да те изнудват или да отвлекат Фифи заради откуп и прочее.
– Добре. Нека бъда в сянка. Това ли е всичко?
– Не е. има още един детайл.
– Какъв?
– От правителството ще дойде комисия, която иска да провери дали наистина разполагаме с нужната сума, за да открием банка.
– И каква е тази сума?
– Четиристотин хиляди таланта.
– Та това са ми всичките пари!
– Съжалявам. Не знаех.
– Ами питай!
– Не ми беше удобно.
– Разбирам. Ще ти ги дам. Аз ще се оправям някак си докато всичко приключи.
– Още най-много месец и отново ще сме заедно, капитане. Вие като собственик на банка, а Фифито като управител на публичен дом.
– Как ще се радва момичето ми. Отивай, отивай. А, да чакай да ти дам сандъка с парите.
– Капитане, след седмица, ще бъда отново тук. Имам малка изненада.
– И каква е тя?
– Ще ви докарам две от момичетата, които ще работят в дома на Фифи, за да се усъвършенстват в занаята на кораба, така да се каже.
– Ех, ти Махмуд. Не спираш да ме изненадваш. Разбира се ще помогнем на момичетата да се поошлайфат малко.
Капитана придобил весело настроение изпрати арабина с корабчето, след което отново се замисли върху бъдещето си.
След седмица се разнесе вестта, че корабът на известния пират – капитан Циклоп е бил превзет и потопен, като целият екипаж заедно с капитана се е удавил някъде край острова на акулите.
А вестниците не пропуснаха да отбележат благодарственото писмо от властите до директора на Втора частна банка.
„Господин Менахем бен Ииуда, благодарим ви за предоставената финансова и нравствена помощ, с която успяхме да унищожим пиратския кораб на капитан Циклоп, който тормозеше и обираше корабите по нашите морета…Правителството винаги ще подкрепя вас и вашата банка…”