Някъде живял един търговец. Бил богат и властен. Думата му не подлежала на съмнение, а и той не се вслушвал в съветите на хората.
– Ако бяхте умни и вие щяхте да сте богати. Не ми са нужни вашите съвети, че ще ме докарате до просешка тояга и ще заприличам на вас.
Така се подигравал на всички. Разбира се хората го избягвали и бил останал само с един – двама приятели, които може би от добрина не го изоставили.
– Да-а, тясно ми е това село. Търговията не върви добре. Решил съм да отида в столицата, та там хем да им покажа какво е търговия, хем да се преселя, ако е рекъл Господ.
– Там е пълно с измамници и крадци. Може да се случи някакво нещастие и наистина да стигнеш до просешка тояга. Остани си тук. – Съветвали го приятелите.
– Решил съм вече. Дори стоката съм си приготвил. Наредена е в каруцата. Утре впрягам коня и право там.
– Всичко нужно ли си взе? Дрехи, храна, обувки…
– Всичко. Виждате ли тези сандали? С тях ще пътувам. Прекрасни са, а? Какво ще кажете? От Цариград са донесени. Кожени. Лачени. Струват колкото вас двамата заедно.
На другата сутрин рано-рано търговецът поел на път. Пътувал дни наред. Някъде насред полята, конят му отначало леко, но после все по-тежко започнал да куца. Погледнал го търговеца и видял, че едната подкова на коня е паднала и кракът му бил ужасно наранен. Наблизо нямало нито град, нито ковач, който да го подкове и да отърве търговеца от сполетялата го беда. Така минали още два дни. Търговецът останал без храна и подслон. Стоката започнала да се разваля на горещото слънце, а за връщане изобщо не помислял, защото щял да стане за посмесище на цялото село. На следващият ден го засрещнал някакъв конник. Търговецът го спрял и го помолил да му даде коня срещу стоката си. Дълго се пазарили и накрая конникът отстъпил.
– Добре. Съгласен съм. Ще ти отстъпя коня си, но ми кажи: ти защо си тръгнал с лачени сандали, а не подкова коня като за дълъг път!? Нима не знаеш, че този който върши работата стои по-отпред!?
– Слугата ми каза, че подковите са наред. Та затова.
– Сам трябваше да провериш.
– Ще знам за друг път.
После яхнал коня и се завърнал жив и здрав. Разбира се никой нищо не научил за бедата. Дори – напротив. Търговеца дълго се хвалил как бързо си продал стоката и колко още бил забогатял, та продал дори и старата си кранта, за да купи този жребец. Едва ли нещо повече може да се каже за високомерието на търговеца, освен това:
Високомерието на тоз, едва ли
е изградено на някаква основа.
Видя се как лачените му сандали
нямат стойността и на подкова.
Забелязал ли си, че българинът колкото плаче заради невъзможност да си плати сметките, толкова е смел във фукнята, когато е на маса? На мен ми прави много силно впечатление.
