Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2015 11:43 - Гневът на даскала
Автор: lgg560531 Категория: Други   
Прочетен: 2403 Коментари: 2 Гласове:
13

Последна промяна: 24.02.2015 11:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 


image

Глъчката в кръчмата се увеличаваше все повече и повече, пропорционално на изпития алкохол. Димът от цигари бе толкова гъст, че хората от единия край с мъка различаваха лицата на тези в отсрещния. Въздухът бе примесен с изпарения на вино, ракия, мастика, мента и какво ли не. Но най-страшното бе атмосферата. Сякаш изпитият алкохол отваряше изгарящ вулкан от страсти, обиди, спомени и закани.

- Тишина! Тишина!

Мощният вик на даскала сякаш вцепени всички посетители и настана гробна тишина. Даскалът рядко отсядаше в кръчмата. Толкова рядко, че никой не помнеше кога за последно бе тук. Но най-учудващото бе, че той винаги пиеше кротко ментата си в спокоен разговор с отец Стефчо, с когото имаха голямо приятелство. И сега…

- Какво сте се разкрещяли бе, селяндури нещастни!? Какво делите пак!? Два рода сте в това село и за стотици години как не поделихте нещата!? Погледнете се. В мозъците ви са само ежби, имоти, интриги, караници и заплахи и кой каква мръсотия да направи на другия, така че другият да го запомни. Омразата толкова се е загнездила в сърцата ви, че няма място за никаква любов, към каквото и да е. Не само това, а и душите ви са се свили като проядени от гъгрица бобени зърна. Нещастни души обзети от омраза, предателства, клетви, зли деяния и жестокост.

Отец Стефчо само поклати глава в знак на одобрение и надигна юзчето с мастика.

- Погледнете се, та вие не можете да понасяте никой, дори най-близките си. Погледнете се! Вие ли сте най – хрисимите на този свят, та ще раздавате справедливост за всичко и на всеки. Бай Йордане, на колко години си!? Осемдесет!?

- …и две. - едва промълви стареца.

- Погледни се! С два бастуна се подпираш, а командориш наляво и надясно сякаш ще живееш с орлите. Мислиш, че си прав за всичко!? Грешиш! Имаш синове, внуци, които искат да се развиват, а ти не им позволяваш. Защо? Защото се мислиш за богоизбран. Но не само ти имаш това чувство, бай Йордане. Целокупният български народ мисли точно по този начин. Ако не съм аз - нищо не става. Кога умра - правете каквото искате. А младите вече са остарели, защото такива като вас живеят дълго, за да имат възможността да смажат всичко, което би дало тласък и просперитет. Сигурен съм, че не ме разбирате, а и това малко ме интересува. Родената овца си умира такава. Срам ме е! Срам ме е, че и мен числят българин, каквито сте и вие. Пречислен съм към едно мекотело, което надига глава само срещу тези, които са толкова интелигентни и добри, че предпочитат да премълчат, отколкото да разгневят простака. А той, разгневеният простак, носи много бели и неволи. Всичко ще измисли само и само да зачерни, този що му е рекъл истината и ще направи всичко възможно онзи да не се осафери години наред. Ще учи деца и внуци, как да гонят карес на този и при първа възможност отново да го скопят. Отвратителното е, щом видиш как двама, които се мразят, седнали лицемерно един до друг, пият си ракията и кроят планове как да баталясат съседа си. Защо уча децата ви да бъдат добри, честни и състрадателни, когато вие им давате точно обратния пример!? Разбирате ли, че вие унищожавате всякое добро, което може да се развие. Едвам покълнало и го стъпквате с краката си, за да умре. Ето такива сте. И не само вие. Обикалял съм много градове и села и навсякъде – един дол дренки. Хора без уши. Само уста и то голяма, зейнала яма, готова да погълне всичко, да оплюе и най-благородния и да оближе собствените си плюнки от лицето на врага в името на някаква печалба. Дори посещенията ви в църквата не са от богобоязливост и вяра. Те са проявени от надеждата, че Господ ще ви прости прегрешенията, които създавате ежедневно. По-страшното е, че във вас никога не покълва зрънцето на добротата, защото то е проядено от гъгриците на Злото. Не, аз не съм като вас и опазил ме Бог – никога няма да стана!

При споменаване на името Господне, отец Стефчо отпи още глътка мастика, прекръсти се и тихо промълви: „Амин”. Черните му святкащи очи обиколиха присъстващите. Изненадани от гнева на даскала и респектирани от погледа на отчето,те стояха с отворени усти, забравили и за останалите, и за това къде се намираха.

- Може да си помислите, че няма нищо българско в мен и ще бъдете прави. Наистина няма. В мен липсва злоба, жестокост, алчност, предателски дух и властолюбие. Някога отец Паисий бе казал: „ О, неразумни юруде, поради що се срамиш да се наречеш българин!?” Ще ви кажа. Едни се срамуват, защото са предатели в душите си на Мамона и ги влече чуждото и модерното. Други като мен, защото растат сред един народ недостоен да бъде свободен, благороден и богобоязлив. Та погледнете историята!? На пръсти се броят царете ни умрели от естествена смърт. Всички са посечени не от вражеска ръка, а от тази на най-близките си. И не само те. На пръсти се броят героите ни загинали за да освобождават вас- гнидите, от вражески куршум. Почти всички са предадени на враговете или убити от най-верните си другари. Ако ли пък някой остане със славата си на честен и храбър родолюбец – ще го омаскарите така жестоко, че да се чуди човек, защо си е проливал кръвта за такава пасмина. Ето, затова ме е срам да се нарека българин. То ,затова и нямаме история написана от български летописци. Да описват срамът ни ли!? Описани са една-две величави истории, които ако се задълбочиш и изследваш, ще разбереш, че и те не са чак толкова величави, а и доста преувеличени. Защо е така? Защото горделивостта у българина не позволява някой да е повече от него и всяко едно наистина величаво дело остава само в паметта ненаписана, която после избледнява и изчезва. Единствено църквата е поддържала векове наред паметта на историята и ако не съществуваше тя и малкото, което е записано, нямаше да го има. За мен само фанатизиран глупец или човек непознаващ историята ни, би се гордял с нея.

Отец Стефчо, изключително доволен от думите на даскала, в знак на съпричастност размаха пръст към дюкянджията, който се опита да стане и вероятно да си тръгне. Но респектиран от дебелия пръст на отчето и святкащият му поглед, той отново седна на стола и се сви покорно. Отчето помнеше , сякаш бе вчера, денят в който даскалът видя църковната библиотека. Очите му светнаха. Алчни за знание те обикаляха хилядите книги и се взираха в заглавията. Учителят имаше идеята да напише една истинска история за българския народ, та народът ни да помни какви величави войни сме били и какви мижитурки сме сега. Тогава отчето му отряза крилата с думите: „Даскале, то ако трябваше да се напише, мислиш ли, че нямаше да е направено вече!? Много мръсотия има в историята ни, а тя хич не е хубаво да излиза на бял свят. Напиши история за селото, ако си решил толкова да пишеш.” Но упорството на учителят бе безгранично и на отец Стефчо му се налагаше да превежда от гръцки, латински и старославянски, та даскалът да научи колкото се може повече. Понякога му омръзваше, но му бе приятно общуването с учителя и се предаваше винаги щом го помолеше да „преведе една-две странички”. Никога не бяха толкова. Понякога се случваше да осъмнат.

- Сега, вбесени от моята откровеност ще се приберете и ако не набиете жената или децата, то ще търсите ден за отмъщение, че съм ви извел на показ дрипавите души. Вървете си и помнете, че нищо не се променя в този свят, ако не сме започнали да променяме себе си.

Дюкянджията погледна отчето и след като получи мълчаливото му съгласие пръв се измъкна от кръчмата. После тихо, тихо се измъкнаха и останалите. Седмица по-късно дойде инспектор от Министерството, за да разгледа на място жалба от жители на селото към техния учител. В нея се споменаваше, че учителят редовно пиел в кръчмата, оплювал българщината, давал лош пример на младите и не изпитвал уважение към съселяните си, като се държал надменно и невъзпитано.За късмет на учителя, първия човек който срещнал в селото бил отец Стефчо. Отчето веднага разбрал накъде вървят нещата и с широка усмивка започвал да обяснява на инспектора, че това изобщо не е вярно.

- „ Вярно е, че бяхме в кръчмата, но само защото имах рожден ден. Исках да е малко по-официално, та затова с много молби едвам го накарах да отседнем там и то за един-два часа. Разбира се учителят бе изключително възпитан, за да ми откаже, което пък от своя страна донесе тези проблеми, които никой не е очаквал. Инспекторе, мислите ли, че ще предпочета разреденото вино в кръчмата пред моето двадесетгодишно, само и само да съм там!? Вероятно сте уморен от дългия път, затова Ви предлагам да отидем в църковната обител. Там ще си отпочинете, ще пиете едно вино от най-доброто и ще хапнете от бабека, дето го правих зимъска ,или от веяна скумрия, а може и да цвръкнем, беконче с яйчица. Ядене има, колкото щеш. През това време ще пратя едно момче да повика даскала и да си поговорите. Даскала това е най – уважаваният човек в това село. Пример за образованост и Министерството Ви трябва да е гордо, че има такъв капацитет, който е предпочел да остане незабелязан тук, отколкото да се издигне сред вашето общество. Понякога дори забелязвам как хората обръщат внимание повече на неговите думи, отколкото на моите, което да си призная честно ме дразни. Не обръщайте внимание на тази жалба. Знаете, че не всеки носи добродетели в душата си. Ние сме интелигентни хора и съм сигурен, че всичко ще завърши спрямо желанията на нашият Господ.

Отчето се прекръсти три пъти като гледаше небесата. След това се обърна отново учтиво към инспектора:

- Е, ще уважите ли моята скромна маса?

Инспекторът само утвърдително кимна с уморена усмивка и за отчето това беше ясен знак, че бе спасил един революционер от мръсните ръце на Нечестивия.




Гласувай:
13
0



1. sherif - ...
24.02.2015 13:14

Интересен разказ. Браво :)

цитирай
2. lgg560531 - към sherif
24.02.2015 13:48
Бих казал циничен.Знам, че много хора ще ги заболи, но за съжаление това е истината.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lgg560531
Категория: Други
Прочетен: 455975
Постинги: 878
Коментари: 700
Гласове: 2181
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031