Големият ми син хич не беше ученолюбив. На една родителска среща, учителката му ме помоли да остана, след като си тръгнат всички родители.

– Господине, – започна с настървено тя – вашият син е много слаб ученик. Трябва със съпругата си да му въздействате по някакъв начин. Например когато си легнете вечер, отваряйте някаква книга, каквато и да е, може дори и да не четете, но да дадете пример на детето и да го насърчите и той да започне да чете.

В такъв тон бяха и останалите десет минути. Тогава си помислих си, че вероятно физиономията ми е много тъпа, за да ми говори по този начин. Какво от това, че може би бях прочел стотици пъти повече книги от самата нея. Хората често определят човек по физиономията му и си нагаждат мисленето спрямо това, без ни най-малко да ги интересува, какъв е в действителност човекът пред тях.