Двама съседи пътували за града. Стигнали буйна река.
-Да я прегазим!?
-Не! – Отвърнал другият. – Защо да рискуваме? По добре е да минем по моста.
-Но той е на два часа път. Пазарът ще е към края си, а ние нищо няма да продадем.
-Тръгнахме по изгрев слънце, така че ще стигнем навреме.
-Както искаш. Аз ще прегазя реката, а ти прави каквото си наумил.
-Бих искал да си имам компания по пътя, затова тръгни с мен.
-Не! Ти отивай! Аз ще пресека реката.
Така и направили. Срещнали се на пазара в града. Продали каквото имали и тръгнали обратно към селото. По целият път смелият селянин осмивал страха на съседа си.
-Смелият на победите си се любува
щом от трудности не се страхува.
Виж, как гладна лисицата остава,
когато с оградите се съобразява.
Премълчал съседа обидата и когато стигнали отново реката не поискал да я преминат, а решил отново да мине по моста.
-Войн от страхливецът не става,
Тъй както от заекът – пазач.
Страхливец ли е –не заслужава
да се споделя неговият плач.
Отново премълчал съседа и тръгнал пъргаво към моста. Когато го стигнал неволно погледнал към водата и съзрял бохчата на смелия си съсед, която бавно водите влачили към морето. Разбрал какво се е случило и промълвил:
-Дори най-смелият да си, то трябва
премерено съдбата своя да рискуваш.
Случайността понякога те грабва,
макар че можел си добре да плуваш.