Бай Андрея, седи на пейката пред пътната врата и си мърмори сам:

– От къде толкова пари, че магазин да строят. То баща му като мен сиромах, майка му – мамуля хваща – работа не хваща, пък и той уж все се оплаква, че няма пари, а пък на виж – магазин строят. Не е чиста тази работа. Сега всички строят. Едно време нямаше такива работи – планове, разрешително, пък проверки от сто инстанции и какво ли не. Днес разградена работа. Анархия. Да му пикая и на демокрацията и на Европата, като куцо и сакато бизнесмен ще стане.

Сякаш съседа му разбра какво се върти в главата на стареца и се провикна от скелето.

– Бай Андрея, хващай се на работа и ти, че зимъска ще ти падне сайванта от снега.

– За мен недей бери грижа! Акъл не ща!

– Е, ти си знаеш най-добре.

– Зная ами! – промърмори под носа си отново бай Андрея – Ти строй, строй! Утре като започнем пак национализирваме – лично аз ще ти бутна магазина.