Пред входа на кошера долетял стършел. Разгневени пчелите решили да го прогонят. Стършела навел смирено глава и прошепнал:

– Нима си мислите, че Бог ще ви прости

жестокостта, с която нищият ще умъртвите!?

Милосърдието не е като меч да заблести,

но хвърля светлина и в нощите и в дните.

– Защо си дошъл при нас? Ти си наш враг, защото крадеш меда ни и ни избивате щом дойдат пълчищата от вас.

– Както виждате дошъл съм с мир. Децата ми са болни и дойдох с молба да ми дадете малко мед, за да ги излекувам. Нали е казано:

Не си живял на този свят достойно,

ако бедняк поне веднъж не си спасил,

не си понесъл загубите си спокойно

и за отминали вражди не си простил.

– А ти чул ли си:

Глупец е този, който на врагът се доверява

и всеки, който му помага в беда.

Тоз, който замръзналото езеро не проверява,

навярно ще го намериш под леда.

– Аз може да съм бил някога ваш враг, но сега идвам с отворено сърце и думите, с които ме посрещате, не отговарят на авторитета, който имате сред нас.

С погнуса приемаме това,

което изхвърляме самите ние

Така и в скверните слова

отвратително зловоние се крие.

Дожаляло им на пчелите и решили да дадат от своя мед на стършела.

Минали няколко дни и пред кошера дошли още няколко стършела със молба да ги дарят със мед. Пчелите отново им дали. След няколко дни дошли още стършели със същата молба. Така стършелите ставали все повече и повече. И тъй като не застрашавали кошера, а стояли чинно встрани, пчелите не ги нападали, а напротив държали много благосклонно. Един ден им втръснало от това просене на стършелите, а и те самите започнали да се притесняват от това дали ще могат да си набавят необходимата храна за зимата и решили да сложат край на тази благотворителност.

– Прекалявате вече! – скарали им се пчелите. Не сте ли чували.

За всеки домакин, досадник ще е всеки гост,

който с етикецията на дома не се съобразява.

Разбираш един човек дали е умен или прост,

в мига, щом видиш стопанинът да се прозява.

– Ние дойдохме с добро, но вие не ни приехте, както подобаваше. Мислехме ви за приятели, но се оказа че сме се лъгали. От тук нататък за нас ще сте само врагове.

После стършелите отлетели в незнайна посока.

– Да, винаги така се случва, когато се съобразяваш с прищевките на наглия си враг – обадила се пчелата майка. – Милосърдието е благородно качество, но трябва да е насочено към тези, в които си сигурен, че твоя жест ще докосне душата им и ако не благодарност, то няма да те заболи от безразличие. Научете това от мен и никога повече не допускайте врагът толкова близо до себе си.

Душа, която със злобата се е родила

такава ще си остане и до самият край.

Твоето нещастие, дарява я със сила.

Приятел те нарича, а гробът ти копай.