Един селянин изнесъл на пазара своите ябълки. Вярно, че повечето били червиви, но все се надявал да продаде достатъчно, за да изкара за насъщния. Наоколо търговците продавали своите лъскави ябълки в прилежно измити касетки, а той в кашон. Купувачите минавали и заминавали, купували по кило-две от лъскавите, но щом видели червивите ябълки на селянина веднага подминавали. Дошло обедно време и пазара постепенно се изпразвал и от продавачи и от клиенти. От една позакъсняла каручка слязъл някакъв непознат, едър мъж. Бавно започнал да се разхожда из сергиите. Оглеждал ябълките и не продумвал нито дума, въпреки, че продавачите го подканяли да обърне внимание на техните ябълки. Но е то, че се спрял не на тяхната стока, а  до тази на селянина с червивите ябълки.

- Колко ги продаваш? – обърнал се той към него.

- Ами за петдесет стотинки килограма.

- За петдесет стотинки килограма?

- Да, за толкова.

- Та другите продават ябълките си за по два лева, а твоите са с червеи, което ще рече, че не си ги пръскал с отрови и са чисти.

- Немотия. Нямам пари за такива неща. Отровите са скъпи, пък и вече не издържам да пръскам цялата си градина. Стар съм вече. Капвам от умора.

- А колко килограма са в кашона?

- Знам ли!? Може би двадесет, може и тридесет да дойдат. Но аз ще ти избера по-хубавите, ако решиш да купиш. Не се притеснявай.

- Не се притеснявам старче. Ето ти тридесет лева и ги взимам всичките.

Светнали очите на стареца от радост. Изобщо не бе очаквал, че ще спечели толкова много пари. Останалите продавачи го гледали завистливо и се подсмивали на купувача. На селиянина му станало дори неудобно и рекъл:

- За кончето ли ги взимаш? Много скъпо ти излиза, ако го храниш с ябълки. Ела в градината ми и ще се наяде до насита с окапалите ябълки.

- Благодаря за поканата, но не съм ги купил, за да храня кончето с тях. Хайде, сполай ти и догодина пак ще намина за твоите ябълки.

- Жив да си благодетелю. Цяла седмица ще се храня с тези пари и ще те споменавам на всеки залък с добро.

Потеглил мъжът с каручката, а след него започнал да си стяга раницата и селянина.

- Голям късмет изкара с този купувач. – Обадил се съседа по маса.

- Че и много пари брои за червиви ябълки - рекъл друг.

- Ама щом има глупци, които да дават пари за червеи – защо да не ги вземе?

„Брей, какви добри хора има на този свят – помислил си селянина – Сега като мина покрай просяка – ще му купя хляб и сиренце. Няма да обеднея с два-три лева, но той ще е щастлив, ако го нахраня“

Когато го наближил обаче, що да види: просякът седи присвил колене, а до него отворен неговия кашон с ябълките, които току що бе продал на странника.

- Чий са тези ябълки? – попитал го селянина, уж че не знае.

- Мои са – отвърнал просяка, усмихвайки се и загризал една от ябълките.

- От къде ги имаш?

- Един човек преди малко ми ги остави, за да ги продам и да изкарам пари за да се нахраня.

- А по колко ги продаваш?

- По тридесет стотинки.

- Колко има в кашона.

- Знам ли? Може би двадесет килограма.

- Добре тогава. Ето ти десет лева за всичките, става ли?

- Става, разбира се. – Отвърнал с широка усмивка просякът, кой изневиделица бе получил пари, за да се нахрани няколко пъти.

Щом получил парите и просякът мигновено скочил и изчезнал в кривите улички, а стареца викнал със силен глас:

- Идвайте на ябълките. Вземете си безплатно.

Престрашили се няколко деца и си взели, после и други от купувачите опитали вкуса им, та даже и някои от продавачите с лъскавите ябълки грабнали по една-две.

„ Господ трябва да беше този човек. Преоблечен като обикновен човек и с малка каручка, кой би го познал? Невзрачен уж, а колко хора щастливи направи. Хубаво са казали хората:

Всевишния явява ни се чрез добротата

на теб, на мен и то не веднъж и дваж,

но само, който носи Бога във душата

го вижда. За другите остава си мираж. „