Днес беше понеделник и всички очаквахме неговото завръщане. Преди да излезе в отпуск, най-официално ни съобщи, че се е сгодил и излиза в отпуск. Само можехме да предполагаме как изминал той, но изгаряхме от желание да чуем от първо лице някои по – пикантни подробности.
-Е, разказвай. Как мина?
-Ами двадесет дни се шляехме може да се каже безцелно. Първо бяхме на къмпинг в гората. Честно да ви кажа, още щом навлязохме сред дърветата и Мая се захласна. Заслушваше се в песента на птичките, после изпаднала в умиление се сгушваше в мен, после едвам – едвам стъпваше по тревите и отново се връщаше до мен, за да я галя. Ах, как обичаше да я милвам. Много е нежна и любвеобилна. Вечерта спахме на палатка и тя не си показа носа навън, защото се страхуваше от мрака и непознатия шум на гората. Така силно притискаше гърдите си към мен, че не ми оставаше възможност да дишам дори. Наблизо имаше река и там в уединение се къпехме на воля. Голям майтап беше в самото начало, когато ненадейно една жаба скочи във водата и тя се притисна плътно до мен. Не се отдели поне десет минути от тялото ми, докато не разбра че всичко е отминало и спокойно може да плува.
-Тя може да плува?
-Мая е прекрасна плувкиня е. От планината отидохме на море. И там голяма веселба падна. Случиха се тогава много големи вълни и ми трябваше два часа, за да я убедя да влезе във водата. И после – няма излизане. Пренощувахме в хотел. Беше толкова изтощена, че заспа на мига. После бяхме край един изоставен язовир за риба. Риба да ти види окото. Още щом хвърля и закача. Изкарахме си и там няколко дена, та така мина отпуската.
-Хайде де, – обади се един от колегите – кажи как е в леглото? Това чакаме, а ти ни разказваш дребни неща.
-Вие да знаете от мен сте едни скапани извратеняци.
-Що бе, какво лошо казахме. Нали се обичате?
-Ние може и да се обичаме, но до там никога няма да стигнем.
-Че то е нормално. Що да не стигнете!?
-Кое му е нормалното?
Спогледахме се учудено с колегите, но замълчахме. Работния ден започна. Наведени над бюрата мълчахме и всеки се бе замислил за състоянието на колегата ни. Защо му беше тогава тази годеница? След около час в офиса влезе началника.
-Предупредил съм ви всички, че по време на работа не желая никакви телефонни обаждания, освен ако не са спешни. Петров, някаква жена те търси. Каза, че ти е годеница.
-А, Надя?
Това накара всички ни да скочим от столовете.
-А коя е тая Мая тогава, дявол да го вземе!?
-Кучето ми, извратеняци.
