Прочетен: 2295 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2014 17:11
Край селски път, в хралупата на стар дъб, рояк пчели свили гнездо. Цяла нощ спели уморени от дългото пътуване, но на сутринта, още щом се зазорило се втурнали да събират мед от близките градини и крайпътните цветя. По пътя обаче все по-често започнали да преминават каруци и хора, запътили се към нивичките си.
– Така не става, промърморила една пчела! Не може току така покрай гнездото ни да преминават хора!
Домът за всекиго е неприкосновен
Домът за всекиго е крепост здрава
Ако врагът ти го нападне някой ден
до последна капка кръв се защитава
- Защо? – обадила се друга пчела – Все пак път е и нормално, ако от тук минават хора. Никой не е нападнал домът ни.
Глупаво е все да страдаш,
за това, дали ще стане или не.
Смешно е, за да не падаш
да ходиш цял живот на колене.
- Да, но има опасност някой да разруши гнездото ни!
– Никой не би го разрушил, ако не го предизвикаме да направи това.
Не предизвиквай никога Съдбата,
щом не си на кръстопът.
Какъв е смисълът от колелата
щом блокирани са с прът!?
- Ние сме длъжни да го защитим, преди да е станало късно. Казано е:
Мъдрецът никога не търси знак
от врачки, духове или Съдбата.
Заспалата змия убий със крак
преди да си е надигнала главата.
- И какво ще направим!? Ще нападаме всички преминаващи хора, докато измрем геройски, така ли!? Не си ли чувала:
-
Глупак е този, който без причина
някому неприятности ще стори.
Мъдрец е всеки, който с пет аршина,
премерил е преди да проговори.
- В такъв случай аз ще тръгна сама в битка за оцеляване, щом вие не желаете това. Моята смърт ще бъде в името на добруването на семейството ни.
Смъртта ти в името на идеали
облагодетелства най-често хитреците.
Вълците, ездач не биха го изяли
щом конят достатъчно ще ги насити.
- Не искам твоята смърт да бъде безпричинна, когато можеш да допринесеш още за истинското благоденствие на кошера.
Истинския, знай, е тоз приятел,
който истината във лице ти казва.
И най – често оказва се предател,
който те ласкае или се подмазва.
- Благодаря приятелко за мъдрите думи. Сега като се замислих, разбрах, че с моята необузданост можеше да допринеса за гибелта на нашето семейство. Забравих казаното от мъдреца:
Никога не разрешавай с гняв!
Посъветвай се и премисли.
Орача предпочита вола с нрав,
отколкото припрените осли.
- Можеше този, който пострада от мен да подпали хралупата и унищожи. Ах, колко глупаво щях да постъпя, ако не беше твоя съвет.
Съвета от приятел с ум,
е повече от торба със злато.
От глупавите – много шум
на крякащи жабоци в блато.
Владееш ги басните, знам ;)