Ако си се омъжила, само за да станеш майка, не се учудвай, че си пренебрегната съпруга.

-Таня?
Жената се извърна, за да види кой я вика. Не беше усетила ничие присъствие и този глас малко я сепна. До нея бе застанала домакинята.
-Наблюдавам те дълго време отстрани. Защо си се усамотила на тази пейка далеч от компанията? Гледам сияещото ти лице и как се усмихваш щастливо. Какво става? Защо не си сред нас? Усеща се твоето отсъствие.
-Разбира се, че ще дойда, но не мога да откъсна поглед от двамата влюбени.
-Кои? Онези там, които си говорят под липата на пейката ли?
-Точно те. Аз други влюбени не виждам сред нас. От час не са свели поглед и се гледат в очите. Сякаш около тях не съществува нищо друго, освен тях самите. Живеят в друг свят, в друго измерение, в което някога бяхме и ние. Докосват пръстите на ръцете си и си шептят думи, които сега не изричаме. Любовта сякаш разкрепостява чувствата и тогава хората стават по-откровени и честни в отношенията си. Няма нищо по-прекрасно от това, да си потопен във времето и пространството на Любовта. Погледни лицата им. Как сияят от нежност и обич един към друг. Как блестят очите им от страст и същевременно колко съжаление има в тях, че не са осамотени, а трябва да присъстват на това празненство. Но може би тяхната любов е възпряна именно от нас, присъстващите.
-Познаваш ли ги?
-Разбира се. Това е сестричката ми. Невероятна жена. Едновременно слугиня, мъченица и любаща майка. Като прибавиш и това, че е изключително добър човек, който винаги се е грижил за мен. Давала е и последния си залък, за да бъда щастлива, винаги грижовна и всеотдайна. Прекрасна жена.
-Тя омъжена ли е?
-Разбира се. Виждаш ли онзи там, който ръкомаха и говори на висок глас.
-Да, виждам го.
-Това е човек, който мисли единствено за собственото си блогополучие. Смята, че освен него, на този свят не съществуват други хора. Човек егоистичен, зъл и жесток. Деспот в къщи, вероятно и на работата си. Освен алкохол, компании и жени, нищо друго не го интересува. Няма случай, да се прибере от запой и да не вдигне скандал на сестра ми. Горката, трепери при всяко негово пристигане. Децата им вече са в пубертета. Започнаха да разбират, да се опълчват срещу тези негови издевателства и да защитават майка си с всичко, което могат. Това още повече го озлобява и отчуждава от тях. Честите командировки са радост за семейството. Неговото отсъствие ги сплотява и дори мечтаят как, когато имат вече свой дом, ще вземат майка си при тях. За него нищо и никога не говорят. Това си е трагедия. Сестра ми вероятно никога не е изпитвала ласка от този човек, затова сега съм щастлива, че я виждам в тази светлина. Радвам се за нейното щастие. И тя има нужда от това, нали?
-Така е! Дано да намери щастието си!
-На другия полюс са пренебрегнатите мъже. Страшна трагедия е да прехвърлиш любовта от половинката си към своите деца. Мъжът остава излъган. В повечето случаи той е все още влюбен. Пренебрегнат и почти отхвърлен, чувства се като самотник сред близки. Годините минават, любовта изчезва и идва жестокото безразличие. В монотонни си живот по отглеждането на децата жената не забелязва, как той е охладнял в чувствата си към нея. Едва когато децата изхвърчат от родния дом, за да създадат свой собствен, тя се сеща, че той съществува. Търси забравената си любов, но почти никога повече не среща отговор. Мъжът отдавна е заживял живота на самотник и вече търси някъде другаде това, което му е откраднал бракът. Често след като останат сами, семейството им се разпада, защото между двамата дори няма обич.
-Мислиш ли, че е възможно любовта да пламне наново?
-Любовта, мила, е като вулкан. Знаеш, че го има, но не знаеш кога ще изригне. Възможно е, но вероятността е малка.
Дори често се случва мъже на възраст да се женят за по-млади жени. Това не е защото мъжът се чувства силен, както на младини.
-А защо?
-Защото тъгуват по изминалата си младост и чрез този акт се надяват, че всичко ще започне отначало. Годините са ни направили безразлични и чужди един от друг. Често мъжете ни напускат в търсене на изгубената си любов и ние оставаме в старините си сами. Те не отиват при някоя, те си отиват от някоя.
-Права си, Таня. Не съм се замисляла за това. Ще трябва да му обръщам и на моичкия повече внимание, докато не е завъртял някоя любов като този мъж на пейката, на когото толкова много се наслаждаваш.
-Всъщност познаваш ли го?
-Да, разбира се.
-И коя е нещастницата?
-Ами, аз.