Керванът спеше дълбоко. Керванджиите се бяха завили през глава с одеалата, за да не чувстват студа, който проникваше дори през тях. Камилите бяха развързани, налягали плътно по студения пясък, спяха на пресекулки, като от време на време се притискаха все повече, за да се стоплят с телата си. Само една от тях въртеше глава и не заспиваше. Чакаше дълго, докато дойде очакваният момент. Надигна се бавно и пак така бавно взе да се отдалечава, като се стараеше вятърът да не разсее прашинките към кервана. Не след дълго като видя, че се е отдалечила достатъчно, хукна през пустинята. Бягаше дълго и неуморно към свободата си, за която мечтаеше години наред и сега вече стана реалност. Не можеше да повярва, че всичко това е истина. Спря, чак когато слънцето се показа на хоризонта.
Вървеше дни и нощи. Хранеше се с храстите, които срещаше по пътя си. Макар че отбягваше оазисите, които разбира се познаваше много добре, все пак намираше начин да задоволи нуждата си от вода. Веднъж, попаднала на такъв извор, видя следите на други камили, а покрай тях нямаше такива на хора. Явно това бяха диви или подивели посестрими. Интересно й беше какво представляваха и как щяха да я посрещнат. Дали щяха да оценят по достойнство тази нейна борба за свобода. Щяха ли да й се възхищават за тази нейна постъпка? Гордостта и суетната й нужда от ласкателства взеха връх и тя хукна след следите им. Само след час видя силуетите им през маранята. Стадото, което наброяваше пет камили, я забеляза и като не откри покрай нея човек спря, за да я изчака. Когато наближи, камилата видя колко са измършавели и мръсни посесртимите й. ”Вярно е, че са мръсни и измършавели” – помисли си тя – ”но за сметка на това, пък са волни и свободни!”
- Здравейте посестрими! Искам да се присъединя към вашето стадо.
- Здравей! – сякаш в един глас отвърнаха камилите.
Изминаха минута-две в оглеждане и изпитване, когато водачът на камилите я попита:
- Гледам те охранена и чиста. От къде идваш и за къде си тръгнала?
- Избягах от господаря си и сега идвам при вас, за да живея свободно и волно.
- Защо? Биеше ли те? Измъчваше ли те?
- Опазил ме Аллах от такъв господар! Никога не ме е бил и измъчвал. Напротив, беше винаги мил с мен.
Камилите се спогледаха, а водачът продължи:
- Да не би да е умрял?
- Аллах да го поживи и дълги години да живее! Жив и здрав е.
- Гледам те как си сресана и нагиздена. Охранена си. Чудя се какво правиш тук?
- Как какво? Търся си свободата.
- Глупаво е да изпуснеш нещо, което е било хубаво, за да търсиш друго, което дори не знаеш какво е. Свободата е истина за едни, химера за други и празна дума за трети. Вярно е казано:

Неблагодарникът прилича също,
на циганин от гладна смърт що страда.
Ще го нахраниш жалостиво в къщи
и ще ти открадне нещо за награда.

- Не те разбирам! – опули учудено очи камилата.
- За мен свободата е истина! Аз никога не съм бил къпан, хранеха ме просто, за да не умра от глад, но за сметка на това ме биеха ежечасно, просто за да може господарят, да си излее злобата върху някого. Избягах от него и сега се храня колкото преди, не се къпя както преди, но не ме бият за щяло и нещяло. Свободата е химера за всички камили, които изпитват това, което изпитвах аз, а не могат да избягат. И е празна дума за такива като теб, които само си чешат езика с нея и си пълнят главите с думи, които просто не познават.
Камилата се врътна обидена и зарея поглед в безкрайните дюни.
- Господарят ти е бил благодарен за труда, който полагаш и затова се е грижил за теб– продължи водачът. Ако и ти беше благодарна към него за грижите, които е полагал към теб, никога нямаше да избягаш от него. Но тъй като явно си тъпа и неблагодарна, си предпочела мързела и недохранването. И това е вярно:

Бедата, която ние си я направим,

никой друг не ще ни стори.

Каруцата със още, ако натоварим,

по хълма сигурно ще се озори.

- Не чувствате ли, че ме обиждате?
- Да, така е, но предпочитам да си наясно с думата Свобода. С риск да се се сбъдне казаното:

На папагала всеки се е смял

от фрази някога научен.

Не се повтаряй, ако си успял,

че после ставаш скучен!

- Ще се опитам още малко да ти поясня някои неща, които ти не знаеш. Знаеш ли, че понякога ни се налага да гладуваме със седмици? Знаеш ли, че често някоя посестрима я намираме мъртва, само защото кърлежите са й изпили кръвта? Да не говорим за недостатъчната вода, която си разделяме по братски, само и само да оживеем. Ако живеех твоя живот, никога не бих напуснал господаря си заради една идея. Свободата е измислена от такива като мен, но дори и тук, аз не съм свободен както си мислиш ти, защото винаги бягаме от хората, а нося и отговорност за просъществуването на стадото. Ясно ли ти е?
- Явно не съм приета от вас… – отново се навъси камилата.
- Напротив! Ще те приемем. Сигурно е, че не разбираш смисъла на тази дума, докато не я изпиташ ти самата. Затова остани при нас, колкото искаш. И като разбереш, че не всеки може да бъде господар на себе си, защото и в природата има закони, си тръгни.
Така заживяла камилата сред стадото. Изтърпяла много лишения и страдания, докато сама не се убедила, че е била по-свободна с господаря си, отколкото на воля. Гладът, мръсотията, вечното бягане, болестите пречупили характера й. Станала по-силна и милостива, по-сговорна и състрадателна. Научила се да дели вода и храна с ближните, да помага на пострадалите, да признава грешките си и да прощава. Свободата за нея била едно изпитание, но и безсмислено мъчение. Един ден решила през сълзи се сбогувала с вече старите си приятели и след дълго скитане се прибрала у дома. Господарят й взел да я прегръща и целува. Нахранил я, напоил я и я изкъпал. После й постлал сено при другите камили, за да се наспи. В мислите й все още били дивите и непокорни приятели и най-вече думите на водача:

Кому е нужна Свободата,
беди щом срещаш за отплата?
Понякога с добрия Господар,
отплата трябва като дар!