Един младеж много се лутал по света и не знаел кой път да поеме, така че да се установи и заживее щастливо. В една пещера срещнал един мъдрец. Разказал му неволите и го попитал накъде да продължи, а мъдреца му отговорил със следният стих:

-Очаквай от севера – омраза,

от юга – страсти и проказа,

от запад смърт или поквара,

а изток мъдрост ще докара

-Да, възможно е и да е така, но не разбирам: как стигнахте до този си извод, след като разбрах от хората, че никога не сте напускали тази пещера?

-Щом искаш неведомото да познаеш,

длъжен душата си да не погазваш.

Ако ти цял живот земята си копаеш,

как птиците над теб ще забелязваш?

-Искаш да кажеш, че трябва да отделям внимание на душата си и да не се свързвам прекалено в материалното, защото то може да ме накара да я забравя. Разбирам те. Тогава ще тръгна на изток – към мъдростта.

Не бързай с решенията си преди да си ги размислил добре:

Недей очаква, че може някой Мъдростта

без мъка и страдание да улови.

Не мислиш ли докато живееш за Смъртта

-изминал е напразно той? Уви!

-Но аз не искам да страдам! – възроптал се младежа. Искам да живея спокоен и щастлив живот.

-Всеки иска това и поради тази причина малцина стигат до мъдростта. Казано е:

Изпълнен ли със страхове

-да станеш мъдър – зарежи!

Планината с остри върхове

не може сняг да задържи.

-Защото само брулените от природните стихии и смирени от гордост планини, останали без остри върхове могат да задържат снега.

-Точно така. Само обрулената някога душа може да говори:

Мъдрец знае защо се е родил и до смъртта

той търси отговорите от предишния живот.

Душата винаги ще е затворена за теб врата,

ако не намериш в този си изгубеният брод.

-Разбирам. Ако открия себе си, ако открия грешките си предишни, ако се развивам и живея днес в съответствие със законите на Природата и доброто, то едва тогава може да стигна до селенията на Мъдростта.

-Ти си в подстъпите на планината, а там горе, на върха е Мъдростта. Знаеш какво търсиш и ще го намериш.

-Разбирам, първо трябва да изживея страданията, да ги преодолея и ако съм успял ще достигна до Мъдростта.

-Точно така.

-Е, мъдрецо, тръгвам си. Изтока ще е последната ми спирка, ако успея да изкача планината.

-Успех, синко.

Не бива за младият човек да се жалее,

щом има разум и душата си познава.

Живота си напразно не ще да пропилее,

а и навярно краят му ще е със слава.