Плъховете първи напускат потъващият кораб, не защото са страхливи, а защото са разбрали това, много преди екипажът да осъзнае какво ще се случи.

Професорът остана изключително изненадан, когато студентът, който помнеше само с двойките и поправителните го прегърна приятелски през рамо.
-Професоре, знам че бях най-лошият студент в целият университет. Знам, че почти не посещавах ле...

Беше мърляв и нечистоплътен. Косата му бе дълга сплъстена. Висеше на кичури върху слабите му рамене. Вероятно бе немита от може би седмица. Дрехите – изсулени, в тъмни нюанси. Дънките непрани вероятно от месеци. Само шалът, с който...

От четиридесет години бе рибар и винаги, когато хвърляше мрежите си в синьозелените води, все си мислеше: Какво ли би станало, ако точно сега хване златната рибка? Какво би си пожелал? Така и никога не я улови. И по-добре. С годините жел...

Майката вече втори ден с мили думи подканяше детето си да суче, като го галеше и притискаше главичката му към гърдите си, въпреки, че то отдавна не бе сред живите.

Плъховете първи напускат потъващият кораб, не защото се страхуват повече от моряците, а защото Природата ги е дарила да предусещат това, за което екипажът все още не подозира.
 

Един стопанин имал в двора си две круши – едната питомна, другата дивачка. Разбира се стопанина се грижел повече за питомната, защото тя му давала по-едри и по-вкусни круши. Пръскал я, поливал я, наторявал. А на втората изобщо не о...

-Моля, билетчетата за проверка!
Единственият пътник във вагона не обърна никакво внимание на кондуктора, затова се наложи кондукторът отново, вече с преповдигнат тон да преповтори репликата си.
-Моля, билетчетата за проверка!

Погледна в мивката загорялата тенджера и се усмихна. Обичаше я за това, че бе упорита и искаше да се научи да готви, въпреки разсеяността си.

Убийството има различна тежест, ако то е извършено от образован или неук човек. При първият смъртта е бавна, мъчителна и в рамките на закона. При необразованият е по-хуманна.

 
Двама съседи пътували за града. Стигнали буйна река.
-Да я прегазим!?

Баща ми имаше невероятно хубав и силен глас. Не случайно пееше като солист в Домът на народната армия в Пловдив. Всяко лято с майка ми често посещаваха домът на Токалиеви, с които ги свързваха не само роднински, но и дълбоки приятелски ч...