Искри прехвърчат. Развя се знаме.
„За Свободата!” – някой се изкряска.
Щом с нас са Ботьов, Левски, Даме,

В противоречие изпада понякога душата:
робията ли да избере или пък свободата.
За кучето освободено от синджира

За държавата – законът е основа
за благополучие и просперитет.
Дръвчето си не пръскаш ли с отрова,

Никой с труд не е забогатял
или пък по честен път.
Тъй както туморът не би растял,

Комплексите човешки мрачни и злокобни
ни правят несправедливи към предците:
тираните жестоки, прославяме и помним,

Някога, отдавна, в младостта,
исках Любовта да ме обгърне.
Сега се стряскам през нощта,

- Николов, заминаваш за Тетевен. Вземи документацията от Венета и тръгвай!
- Сега ли шефе?
- Не сега. Веднага. Утре в 8.00 трябва да си там. Хората от отдела ще те очакват. Документите ги искам подписани и подпечатани. И ще ми се обадиш ве...

Поспри. Чуй на славеите песента,
викът на совата далечен,
че утре, щом захвърлят ни в пръста

Човече и с малко възможно е да преживяваш.
На материалното недей да бъдеш роб.
Близките ще ти дарят, това което заслужаваш

Във младостта си готови сме на всичко:
за бурен секс, жени красиви с големи цици.
Но щом превърнем се в мухлясал чичко

Крадем сякаш нивга не ще да умираме. 
… и пра- правнукът ни на гръб да лежи
А после, преродени, вина не намираме,

Пишете ясно, интригуващо и кратко.
Не прекалявай със своето познание.
Пък ако влезеш в учебниците братко,