Когато този свят за мен остане спомен
и в друг намеря къщата си родна.

Идеалът е най-прекрасното нещо, което човек иска да притежава, стига обаче да може да си го позволи.
От дете бе мечтал да го направи. Знаеше как. Неслучайно в академията се стараеше да бъде най-добрият, да научи всичко в похвати и техни...

Границата между Добротата и Глупостта е толкова тънка, че в единият случай, хората те приемат за добряк, а в другият – за глупак.
Лежи си Мечо на горската поляна, радва се на идващото лято, на птичките възпяващи
Любовта, на пеперуд...

Жената – мечта за всички, вероятно е кошмар за някого.
На вратата се почука. Инспекторът вдигна поглед от книжата.
- Влез! – винаги се възхищаваше на гласа си. Такъв един строг, респектиращ, с перфектен баритон, създаден с...

Жената – мечта за всички, вероятно е кошмар за някого.
На вратата се почука. Инспекторът вдигна поглед от книжата.
- Влез! – винаги се възхищаваше на гласа си. Такъв един строг, респектиращ, с перфектен баритон, създаден с...

Когато се преселя в отвъдното, аз знам:
ще те намеря, смирен ще коленича.
Че тук, от предразсъдъци или от срам

Виж този, онзи погледни -
всеки има се за уникален.
Човек разглеждан отстрани,

Това, че много хора приличат на Човеци, в никакъв случай не означава, че са такива.
Вървях между железните огради на заводите. Високи и грозни, напомняха за затвори и концлагери. Хората по кабинките на порталите бяха единствените живи...

Никой не може да разбере страданието на когото и да е, ако самият той не го е преживял
Срещам един приятел миналата сутрин. Прегърбил се, измършавял, на човек не прилича.
-Пешко, какво става с теб? Дископатията ли нещо те мъчи?

Ако гледаш с лупа своите тревоги,
а с тези по света не ги сравняваш:
не се учудвай на погледите строги,

Безкрайно чужд намерих този свят,
във който, приятел не открих дори.
Преминах като пътник непознат,

Съдбата ни, е не винаги една и съща:    
едните натъжава, други пък ги радва.
Дървото има ли вина, че го превръщат,